2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
С., 14.04.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 964 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 2356 от 30.11.2015 год. по гр.д. № 3503/2015 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 4289 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 20010/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска В. З. Г. срещу Прокуратура на Р България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 15 000 лв. и са присъдени още 5000 лв., както и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за присъждане на обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 З. в размер на 10 000 лева.
В изложение по допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за изхода на делото, разрешен е в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът В. З. Г. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като няма ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК намира, че е процесуално допустима.
По поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия “справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди е разрешен в нарушение на т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и се явява разноречиво разрешен със съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № решение № 2356 от 30.11.2015 год. по гр.д. № 3503/2015 год. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :