Определение №386 от 42100 по гр. дело №373/373 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 386

С. 06.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 373 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. Й. Д., И. С. Д. и С. И. Д. – тримата със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 239 от 8.10.14г. по в.гр.д. № 413 по описа за 2014г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 399 от 10.05.14г. по гр.д. № 335/14г. на Районен съд Сливен като е развален поради неизпълнение сключения между Надежда И. Г. и Е. Й. Д. и И. С. Д. договор, по силата на който последните двама са придобили собствеността върху апартамент с площ от 50.70 кв.м., находящ се в [населено място][жк]бл.10 вх.Е ет.4 ап.13 срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № 87 т.VІІ рег.№ 6525 н.д.№ 607/2005г., обявен е за недействителен спрямо Надежда И. Г. договор за дарение на същия недвижим имот, сключен на 22.03.2013г. между Е. Й. Д., И. С. Д. и С. И. Д., обективиран в н.а. № 103 т.ІІ н.д.№ 219/2013г. и е осъден С. И. Д. да предаде владението на имота на Надежда И. Г..
За да постанови акта си, въззивният съд изхождайки от обстоятелството, че ищцата е сключила с приобритателите договор с оглед личността, който изисква ежедневно и постоянно изпълнение на поетото задължение, съобразно ангажираните по делото гласни и писмени доказателства е счел, че не може да се направи извод за трайно, пълно и точно изпълнение на задълженията на приобритателите. Изразил е становище, че предпоставка за адекватно изпълнение е установяването на общ живот, в едно домакинство на кредитора и длъжника, за да може първият да се почувства в домашна среда, с осигурена семейна атмосфера на внимание, грижа, разбирателство и уют. Изводът за липса на пълно и точно по вид, обем, качество и количество изпълнение за периода от сключване на договора през 2005г. до подаване на исковата молба през януари 2014г. въззивният съд е мотивирал със следните приети за установени факти: От показанията на свидетелите се установява, че приобритателите са полагали грижи спорадично, главно през периода 2010г. – 2012г., които са се изразявали в предоставяне на хранителни продукти и минимални парични средства. През 2009г. са превели сумите от 500лв. през месец януари, 380 лв. през месец ноември и 80лв. през месец януари 2013г. Частично през 2013г. и януари 2014г. са плащали разходи за консумативи. Едва в хода на производството по делото – през месец май 2014г. ответницата е превела сумата от 511.35лв.”за издръжка и гледане от януари до май 2014г.” Предоставили са холови мебели и първата ответница е посещавала за кратко ищцата, като й е носела храна. Ежедневната домакинска работа, свързана с чистене, готвене, пране, пазаруване не е осъществявана от ответниците. Последните двукратно са платили на трето лице,за да положи то грижи за ищцата за период от около по два часа на ден.Окончателният извод на съда е, че ответниците трайно не са полагали необходимите грижи за ищцата, която е на 75 години, с пенсия от 150лв., с увреждане на гръбнака /на лумбално-сакралните коренчета/, с хронична исхемична болест на сърцето и артериална хипертония, със 70% степен на увреждане, като през 2012г. и 2013г.неколкократно е постъпвала в болница за лечение, а след това е следвало да провежда и рехабилитация.
При тези факти, като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по поставени три въпроса: 1. Ако приобритателят по алеаторен договор не е в състояние да изпълни задължението си по гледане и издръжка лично, поради обстоятелството, че кредиторът възпрепятства изпълнение, следва ли да предостави паричен еквивалент?, 2. Длъжен ли е приобритателя да живее в едно домакинство с прехвърлителя и 3. При преценката на гласните доказателства, съдът следва ли да обсъди установените противоречия в показанията, съпоставяйки данните за релевантните за спора факти? Счита, че въззивният акт противоречи на практиката на ВКС, изразена по първия въпрос с решение № 363 от 26.05.2010г. по гр.д. № 756/09г.на ІІІ г.о., по втория с решение № 912 от 30.10.2008г. по гр.д. № 3136/07г.на І г.о. и по третия с решения № 176 от 28.05.2011г. по гр.д. № 759/10г.на ІІ г.о. и № 131 от 12.04.2013г. по гр.д. № 1/13г.на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 14.01.2015г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси не отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост и по тях не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на съда и не са от значение за спора, защото съдържат факти, които противоречат на установените по делото.
В практиката няма спор, че когато приобритателят по алеаторен договор не е в състояние да изпълни задължението си по гледане и издръжка лично, поради обстоятелството, че кредиторът възпрепятства изпълнение, той следва да предостави паричен еквивалент без да чака решение за трансформацията му, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. Проблемът е, че в конкретния случай възражение, че кредиторът възпрепятства изпълнението се прави едва в касационната инстанция. Подобно възражение своевременно не е направено и тъй като не е въведено, не е било обсъждано от съда и във връзка с него не са събирани доказателства. Такова не може да бъде обсъждано за първи път от касационната инстанция. Освен това следва да се посочи, че спорадично заплащаните от длъжниците суми за периода 2005г.-2014г. /а именно: през 2009г.- 500лв. 380 лв. и 80лв., през 2013г.и 2014г. частично заплатени консумативи и в хода на производството по делото –511.35лв./ не могат да обосноват извод за парична трансформация на задължението.
Относно втория поставен въпрос следва да се посочи, че когато страните не са го уговорили задължително в сключения помежду им договор и нуждата не го налага, за приобритателя не съществува задължение да живее в едно домакинство с прехвърлителя. Направеният в обратния смисъл извод на въззивния съд не е решаващ и сам по себе си не може да обоснове допустимост на касационното обжалване, защото неправилността не е сред релевантните основания.
Съгласно установената практика съдът е длъжен да обсъди установените противоречия в показанията, съпоставяйки данните за релевантните за спора факти при преценката на гласните доказателства и това в случая е направено. Подробно в мотивите си въззивният съд е посочил конкретно на кои показания и защо дава вяра и кои изключва като ненадежни, като е обосновал въз основа на какво прави преценката си.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени доказаните /с отразеното плащане в договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 14.01.2015г./ като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 239 от 8.10.14г. по в.гр.д. № 413 по описа за 2014г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Й. Д., И. С. Д. и С. И. Д. да заплатят на Надежда И. Г. сумата от 300лв./триста лева/, разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
way way