О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
Гр.София, 28.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1129/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. П. от [населено място], Германия, чрез процесуалния му представител – адв. А. Т., срещу определение № 3702/18.12.2015 год., постановено по ч.гр.д.№ 4339/2015 год. на САС, ТО, 5 състав, в частта, с което е потвърдено определение № 5539/28.08.2015 г. по т.д.№ 4048/2015 г. по описа на СГС, ТО, 16 състав относно връщането на исковата молба на жалбоподателя против ГЕГА НЮ О. по иск за установяване факт на неизпълнение на договорни задължения на ответника, съгл. Договор за възпроизвеждане на готов звукозапис във формат CD от 15.05.2013 г., поради недопустимост.
В частната жалба се сочи, че въззивното определение е неправилно – постановено в противоречие с процесуалния закон и материалния закон и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото на друг състав на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Според жалбоподателя, съдът не е преценил обстоятелството, че договорът попада под уредбата на ЗАПСП, който изрично предвижда възможност за установяване на факт – чл.95 ал.1 т.1 от закона.
На основание чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 ГПК се формулират следните въпроси: 1/ Възможно ли е неизпълнението на договорни задължения, възникнали от договор, регулиран от специалния ЗАПСП, да бъде предмет на установителния иск, предвиден в чл.95 ал.1 т.1 ЗАПСП? Налице ли е правен интерес от предявяването на такъв иск по реда на ЗАПСП, въпреки наличието на общата закрила на облигационните отношения по реда на ЗЗД?; 2/ Ако е допустим иск за установяване на факта на неизпълнение на договорни задължения, уредени в специалния закон – чл.95 ал.1 т.1 вр. чл.54 ЗАПСП, може ли същият да се предяви кумулативно с осъдителни искове, предвидени в специалния закон – ЗАПСП /чл.94 и чл.95/ и/или осъдителни искове по ЗЗД?; 3/ Общият принцип за субсидиарния характер на закрилата, предоставена посредством установителните искове за факти, приложим ли е в хипотезите, чиято уредба се регламентира от ЗАПСП, и по-специално предвид изрично установените искове в чл.94 и чл.95 ЗАПСП?
По въпросите се поддържа наличие на допълнителното основание на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с оглед приетото в определение № 364/31.05.2013 г. по т.д.№ 498/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, определение № 997/28.04.2014 г. по т.д.№ 494/2014 г. на САС, ТО, 11 с-в и др.
Против частната касационна жалба е постъпил отговор от ответника ГЕГА НЮ О., приподписан от упълномощения адв. М., в който се изразява подробно становище за нейната неоснователност по същество. Съображенията са, че ищецът не е активно легитимиран да търси защита въз основа на разпоредбите ЗАПСП. Той участва в договора между страните като съфинансираща страна, а не като автор, артист и/или продуцент. Допълнително /при отстраняване нередовностите на отговора/ насрещната страна и навела доводи и за недопустимост на настоящото производство, предвид разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение прецени следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване въззивен акт и в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Възражението за приложимост на ограничението на чл.274 ал.4 ГПК е неоснователно, с оглед характера на иска.
За да потвърди първоинстанционното определение в частта, предмет на настоящото производство, съставът на въззивния съд е споделил извода в него за недопустимост на така предявения от жалбоподателя иск за установяване факта на неизпълнение на договорни задължения. Посочил е, че доколкото искът е установителен, той се явява поначало субсидиарна форма на защита. Законодателят е уредил изчерпателно принципните хипотези на допустимост на установителните искове, като такива за установяване на факти могат да се предявяват само в изрично уредените от закона случаи, сред които настоящият не попада.
Съставът на ВКС, ТК, второ отделение, като съобрази указанията на ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК от 19.02.2010 г., намира, че не следва да се допуска касационна проверка на въззивното определение в обжалваната му част, поради следното:
Формулираните в изложението по чл.284 ал.3 ГПК въпроси не са обусловили решаващата воля на съда. Нито първата, нито въззивната инстанция /с оглед конкретно наведените в исковата молба обстоятелства, а не въз основа преценката на приложените към нея доказателства/ са приели, че посредством претендираното нарушаване на договорните задължения на ответника се накърняват принадлежащи на ищеца права, сродни на авторското право /такива не се и сочат/, за да се квалифицира предприетата от него защита като защита по реда на ЗАПСП. Същевременно установителният иск по чл.95 ал.1 т.1 ЗАПСП има за предмет нарушението на права на ищеца, а не нарушението на задължения на ответника, в какъвто вид и смисъл е отправеният до съда петитум. С оглед горното, поставените въпроси не покриват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, което е достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване. Независимо от това, следва да се отбележи, че липсват и факултативните предпоставки на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото сочената практика на съдилищата /решения и определения по искове по ЗАПСП/ не касае казуси от рода на процесния.
Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3702/18.12.2015 год., постановено по ч.гр.д.№ 4339/2015 год. на САС, ТО, 5 състав в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: