Определение №386 от 42901 по тър. дело №565/565 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 386

гр. София, 15.06.2017год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 565 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ф. з. чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Г., срещу решение № 2096/09.11.2016г. по в.т.д. № 4186/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав, с което е потвърдено решение № 911/17.05.2016г. по т.д. № 2061/2014г. на Софийски градски съд, VI-7 състав за отхвърляне предявения от касатора против [фирма] при участието на А. Н. Щ. като трето лице – помагач на ответника иск за установяване съществуване в полза на ищеца спрямо ответника на вземане в размер на 1 371 134,77лв.-главница, 1 221 736,69 лв. – лихви за периода 20.12.2002г.-20.09.2009г., произтичащи от договор № 344/05.02.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба.
Третото лице – помагач на ответника А. Н. Щ. също оспорва основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е касаторът е навел в исковата молба твърдения, че предоставил на ответника претендираната като главница сума, представляваща безвъзмездна финансова помощ по договор при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБългария / С./. В последствие в резултат на извършено от О. разследване е било установено, че две от трите представени от бенифициента ценови оферти относно конкретен актив били неистински: на тази от дружество „P. Clip“ бил придаден вид, че изхожда от него, а в офертата на дружество„Fessman“ изкуствено е била завишена предложената цена. Поради изложеното касаторът счита, че е било осъществено условието по чл.8.1 от процесния договор и бенифициентът дължи връщане на цялата получена за закупуване на актива сума. САС е намерил за доказано сключването на процесния договор и предоставянето въз основа на него на финансова помощ в полза на [фирма] в размер на 1 371 134,77лв. като една част от сумата е предназначена за закупуване на поли-клип автомат от германско дружество „P. – clip S.“, а друга – за закупуване на варилно-пушилна инсталация от дружество „W. Fessman“. И двата договора за закупуване на посочените активи са били сключени след подбор на три оферти, представени във фазата на кандидатстване за отпускане на помощта. По отношение на предложените от дружествата-продавачи оферти въззивният съд е приел за неоснователни твърденията на касатора, че офертата на „P. – clip S.“ била неавтентична – не изхожда от това дружество, а офертата на „W. Fessman“ била с невярно съдържание – с изкуствено завишена цена. След обсъждане на доказателства САС е приел за установено отправяне на първата оферта от германското дружество чрез търговските му представители в България с доказана съобразно нотариално заверено пълномощно и последващо потвърдително писмо представителна власт, като е било отчетено, че в окончателния доклад на О. констатацията за неавтентичност е била изоставена. По отношение на втората оферта от германското дружество „W. Fessman“ решаващият съд е направил извод, че не се касае до неистинност на документ. Касаторът не е оспорвал автентичността му, следователно се е позовал на невярност в съдържанието му. САС е изложил съображения, че е налице диспозитивен частен документ, който не може да бъде неверен. Въпросът как е формирана цената по офертата бил ирелевантен за верността на документа. От значение е било, че на предложената цена е бил сключен последващият договор, която цена и реално е била заплатена на продавача. САС е отчел, че касаторът не се позовал на симулативност на договорената цена, нито е навел твърдения част от цената /представляваща комисионна за посредника/ впоследствие да е била върната обратно от продавача на купувача. Поради изложеното въззивната инстанция е намерила за неосъществени предпоставките по чл.8.1 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБългария / С./, а оттук и за неоснователен на иска по чл.422 ГПК.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Подлежи ли на връщане предоставената безвъзмездна финансова помощ по програма С. на осн. чл.8.1 от договор, поради представяне на неистински /неавтентичен/ документ / оферта /, който е един от нормативно изискуемите документи, необходими за одобрението на проекта на дружеството и въз основа на който проект се сключва именно процесния договор и се предоставя финансиране?; 2/ На кого следва да се възложи дължимата грижа за проверка истинността на данните в представените оферти и налице ли е небрежност, която следва да ангажира отговорността на търговеца? Въведени са следните допълнителни основания : по първи въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът счита, че даденото от въззивния съд разрешение по правния въпрос е в противоречие със съществуваща задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение № 112/10.09.2012г. по т.д. № 359/2011г. на ВКС, II т.о., при условията на евент. – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – поради противоречие на въззивното решение със съществуваща съдебна практика по същия въпрос, обективирана в Решение № 141/23.01.2012г. по т.д. № 2117/2010г. на СГС и Решение № 130/29.06.2012г. на ВнАС, евент. по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ; по втори въпрос – по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК .
Първият от поставените правни въпроси не изпълнява изискванията на чл.280, ал.1 ГПК към общото основание за достъп до касация. Според посочената разпоредба и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Така формулиран въпросът предполага тълкуване на конкретна клауза от процесен договор, т.е. обсъждане на доказателства, която дейност не е в правомощията на касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК. От друга страна в конкретния случай решаващи за крайния резултат от правния спор не са съображения на въззивния съд, че липсва задължение за ползвателя на помощта при неизпълнение на задълженията по сключения договор или при представяне на документ с невярно съдържание или подправен такъв да върне на Фонда предоставената му финансова помощ. Обуславящи изхода на спора са мотивите на апелативния съд, че документите, по отношение на които касаторът твърди, че е изпълнено условието на чл.8.1 от процесния договор, не са неистински – неверни /с невярно съдържание/ или неавтентични / не изхождат от лицето , посочено като техен автор/. Въззивната инстанция е изходила от вида на документите – ценови оферти, поради което е заключила, че те представляват частни диспозитивни документи. Оттук са били изложени съображения, че те не могат да бъдат с невярно съдържание, защото не удостоверяват факти. САС е приел, че включването на комисионна за посредника в предложената на бенифициента цена за закупуване на актива е ирелеванто по отношение на въпроса дали тази цена е инстинска, а в случая тя е била такава, тъй като по делото въззивната инстанция е приела, че се установява, че предложената цена е включена в продажбения договор и е била действително платена от бенифициента на третото лице-продавач. Отчетено е било, че фондът не навежда твърдения за симулативност на договорената цена. По отношение на оспорена от касатора втора оферта въззивната инстанция е счела, че съобразано конкретно събраните по делото даказателства, се установява, че не е неавтенична – била е подадена от надлежен търговски представител на дружеството-продавач.
Втори въпрос също не се явява обуславящ, доколкото той би имал посоченото значение само, ако е налице констатация за неистинност на цитираните по-горе оферти. Както вече бе изложено, след обсъждане на доказателствата решаващият съд не е направил заключение за неавтентичност или невярност в съдържанието на процесните оферти.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
Ответникът по касацията е поискал присъждане на разноски, но не е ангажирал доказателства за установяване тяхното извършване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2096/09.11.2016г. по в.т.д. № 4186/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.