3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
С. 13.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6675/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. Н. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Т. Рискова, против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ГО, І с-в, № 387 от 15.07.2013г. по в.гр.д. № 576/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 503 от 21.03.2013г. по гр.д. № 1514/2012г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. против Прокуратурата на Република България за разликата над 3 000 лв. до пълния размер от 50 000 лв.
Ответникът Прокуратурата на Република България в подадения от М. П. – прокурор в Апелативна прокуратура П. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е уважил предявения от И. Х. иск по чл. 2 ал. 1 т. 2 З. за обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 234/05 г. на ОС-Кърджали, за сумата 3000 лв. и го е отхвърлил за разликата до 50 000 лв. Приел е, че през двегодишния период на наказателно преследване ищецът е бил подложен на психически и емоционален стрес поради неоснователното обвинение в тежки престъпления. Изпитвал тревога и несигурност, чувствал се злепоставен в социалния си кръг, изолирал се и избягвал контакти, станал отчужден, животът му бил негативно повлиян. При определяне на размера на обезщетението освен изброените обстоятелства съдът е съобразил, че към момента на повдигане на обвинението ищецът е имал вече две осъждания за престъпления от общ характер, което налага извод за значително занижен интензитет на търпените тревоги и негативни емоционални състояния, обичайни при задържане под стража и повдигане на обвинение в престъпление. Наказателното производство е приключило в разумен срок и по делото не са установени твърдените в исковата молба негативно отношение на близки и познати, както и твърдяната невъзможност за социална и трудова реализация – в такива ищецът се е поставил сам с последвалите осъждания и ефективно търпени наказания.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване ищецът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по материалноправните въпроси: лицето на което е присъдено обезщетение по чл. 2, ал. 1 т. 2 З. търпи ли в бъдеще вреди и следва ли те да се репарират; справедливо ли е при сходни случаи лицата да получават различен размер на обезщетение; лицето търпи ли неимуществени вреди за периода от неговото задържане до постановяване на оправдателна присъда. Последният въпрос е поставен във връзка с претенцията за лихва, която е уважена от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а за периода преди това от 17.01.2005г. до 17.05.2007г. е отхвърлена.
ВКС намира, че първият въпрос не е предмет на делото. Исковата претенция е за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение с изложени фактически обстоятелства за търпени морални болки и страдания през периода от привличането на ищеца като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда. Претенция за бъдещи вреди не е предявена. Вторият въпрос касае начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради наличието на задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. С ППВС № 4/68г., раздел ІІ, е прието, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обстоятелства, като са изброени част от тях. Допълнителни указания относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно обвинение по искове по чл. 2 З. са дадени с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 като е прието, че от значение са броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези за които лицето е осъдено, съпоставени с тези за които е оправдано, като се съобразят особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото в съответствие с посочената съдебна практика като е взел предвид всички обстоятелства, относими към определяне на размера на обезщетението – периода на наказателно преследване; тежестта на престъпленията, в които е обвинен; преживените стрес и притеснения. Приложените решения не установяват противоречива съдебна практика, тъй като различните размери на обезщетения по отделните дела са резултат от конкретната, различна във всеки отделен случай фактическа обстановка.
Последният въпрос, видно от изложението, касае претенцията за лихва. По въпроса за началния момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва, с т. 4 на ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС е прието, че при незаконни актове на правозащитни органи /чл. 2, ал. 1, т. 2 З./ началният момент на забавата и съответно на мораторната лихва е влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. В този смисъл е и постановеното от въззивния съд решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ГО, І с-в, № 387 от 15.07.2013г. по в.гр.д. № 576/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: