О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
Гр.София, 18.05.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 999 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “З” А. , гр. С. срещу решение от 19.06.2009г., постановено по гр.д. № 3449/2007г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решението от 03.08.07г. по гр.д. № 26760/07г. на Софийския районен съд за отхвърляне на исковете на касатора против Ф. “Републиканска п. инфраструктура”, гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение по чл.213, ал.1 КЗ в размер на 1068.07 лв. и 60 лв. – мораторни лихви.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът Национална агенция “П”, чрез О. пътно управление, гр. Ш., оспорва жалбата и заявява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийският градски съд е приел, че на 30.04.2006г. е настъпило ПТП вследствие на попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно от лице, имащо сключен договор за застраховка срещу риска “К” с ищеца – “З”АД. Застрахователят заплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил, като искът е насочен срещу ответника в качеството му на лице, осъществяващо дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Искът за възстановяване на платеното от застрахователя обезщетение е отхвърлен по съображения, че водачът на МПС е действал при условията на “груба небрежност”, което обстоятелство изключвало отговорността на застрахователя и респ. същият не се е суброгирал в правата на увреденото лице.
Според касатора съществуват решения на различни по степен съдилища, в които е прието, че причинените щети на МПС в резултат на преминаване през дупки на пътното платно, не са настъпили в хипотезата на “груба небрежност”, поради което е ангажирана отговорността на Национална агенция “П” и на общините.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставеният въпрос е фактически и правният извод дали е налице форма на вината на водача – “груба небрежност” изисква преценка на доказателствата при всеки отделен случай. С оглед на законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол и функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор, по тълкувателен път не може да бъде изведено принципно заключение, че не е налице “груба небрежност” на водача на МПС във всички случаи на преминаване през дупки на пътното платно.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът по жалбата. Не е представен списък по чл.80 ГПК, като съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 207.68 лв. по Наредба № 1/2004г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.06.2009г., постановено по гр.д. № 3449/2007г. от Софийския градски съд.
ОСЪЖДА “З” А. , гр. С., УЛ.”С” № 2 да заплати на Национална агенция “П” /бивш Ф. “Републиканска п. инфраструктура”/, гр. С., бул.”М” № 3, чрез О. пътно управление гр. Ш., пл.”О” № 2, сумата от 207.68 лв. /Двеста и седем лв. и 68 ст./ – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.