3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
С. 13.13.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6507/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. С. от [населено място], подадена от пълномощниците й адв. С. Д. и адв. В. И., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ с-в, № 851 от 19.04.2013г. по в.гр.д. № 920/2013г., с което е потвърдено решението на Районен съд [населено място], ХХVІ с-в, № 579 от 18.02.2013г. по гр.д. № 11360/2012г., с което са отхвърлени предявените от Н. Й. С. против Агенция „Митници” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Агенция „Митници” [населено място] в представения от пълномощника ст. юрисконсулт А. Ш. отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че е осъществено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ – поради определяне на длъжността за заемане за държавен служител. Приел е, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника и е изпълнявал длъжността ”старши митнически инспектор”. Съгласно новия класификатор длъжността „старши митнически специалист” се заменя с длъжност „инспектор”, която обаче следва да се заеме по служебно правоотношение. Налице е валидно взето решение /ПМС и Наредба/ от компетентен орган в изпълнение на предоставените му правомощия, а именно М. съвет е постановил изменение на класификатора, като е приел въпросната длъжност да бъде заемана по Закона за държавния служител. Съгласно разпоредбата на чл.325, ал. 1, т.12 от КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител, като единствената предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение е длъжността да е била определена за заемане от държавен служител. Актът, с които работодателят отказва да издаде акт за назначаване на същата длъжност като държавен служител или мълчаливият отказ, има административноправен характер и подлежи на контрол по реда на административното правораздаване и на АПК и не се отразява на действителността и законосъобразността на издадената заповед по чл.325 ал.1 т.12 от КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Н. Й. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочено е, че различни съдилища, при един и същ казус – прекратяване на правно основание чл. 325, т. 12 КТ, дават различни тълкувания и достигат до различни правни изводи. Конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Приложена е съдебна практика.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с посоченото ТР разяснения, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Независимо от това следва да се отбележи, че съдебната практика по прилагането на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения в приетия от въззивния съд смисъл. С решение № 405/2010г. по гр.д. № 773/2009г. ІІІ г.о. и решение № 117/2012г. по гр.д. № 967/2011г. ІІІ г.о. ВКС последователно приема, че единствената предпоставка за осъществяване на хипотезата на чл. 325, т. 12 КТ и обуславяща правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение, е наличието на валидно взето от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ с-в, № 851 от 19.04.2013г. по в.гр.д. № 920/2013г.
ОСЪЖДА Н. Й. С. от [населено място], да заплати на Агенция „Митници” [населено място] сумата 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: