Определение №39 от 42013 по гр. дело №4888/4888 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 39

С. 09.01.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4888/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. В. И., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV А с-в, № 6797 от 10.10.2013г. по в.гр.д. № 4232/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 40 с-в, от 02.01.2013г. по гр.д. № 37860/2012г., с което е осъден на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД [фирма] да освободи подробно описания в решението търговски обект – зимна градина ресторант, и да предаде държането му на ищците А. А. В., С. М. С. и С. Б. В..
Ответниците по касация А. А. В., С. М. С. и С. Б. В., всички от [населено място], не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения срещу [фирма] иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че съсобствениците на процесния търговски обект, между които и тримата ищци, са сключили на 15.03.2006г. с ответницата М. М., упражняваща търговска дейност като [фирма], договор за наем на имота със срок до 31.12.2010г. На 28.05.2012г. видно от протокол от същата дата е проведено общо събрание на съсобствениците, на което при наличието на кворум от три четвърти съгласно чл. 43 ЗС е взето решение да се изпрати нотариална покана до ответника за прекратяване на договора, а в случай, че наемателят не освободи имота в месечен срок, да се заведе дело. Нотариалната покана е получена от ответника на 15.06.2012г. От правна страна съдът е приел, че страните са били обвързани от договор за наем, който след изтичането на срока му се е трансформирал в безсрочен. Съгласно чл. 238 ЗЗД ищците са имали право да прекратят договора с едномесечно предизвестие, каквото те са отправили и то е било валидно получено от ответника. По доводите на ответника за недопустимост на решението поради липса на активна процесуална легитимация на ищците доколкото имотът е в режим на етажна собственост, въззивният съд е изложил мотиви, че собствеността върху вещта, предмет на договора за наем, е без значение. Приел е, че установяването на правото на собственост не рефлектира върху валидността на договора за наем – под наем може да се отдава и чужда вещ. В случая е налице решение на общото събрание на съсобствениците за прекратяване на наемния договор. Отделно от това решенията на общо събрание на съсобствениците се оспорват по предвидения в З. ред, в който страна е само друг съсобственик, какъвто ответникът не е.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по съображения за недопустимост. Счита, че ищците не са представили писмени доказателства, удостоверяващи процесуалната им правоспособност, активната легитимация и представителна власт. Представя съдебна практика по прилагането на чл. 101 ГПК – че съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, че предявеният от ненадлежна страна иск е недопустим, че процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за развитието на гражданското производство.
Без съмнение съдът следи служебно за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, включително и във фазата по чл. 288 във вр. чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1 от ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Съгласно посоченото ТР, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая няма вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта му. Процесуалната легитимация произтича от твърдото от ищеца спорно материално право. В случая ищците са страна в наемното правоотношение с предмет процесния недвижим имот.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV А с-в, № 6797 от 10.10.2013г. по в.гр.д. № 4232/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар