2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№390
гр. София, 07.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03.06. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3237/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №636 от 28.03 .2014 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №2856/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 873 , постановено на 30.04.2013 г.по т.д. №6136/2012 г. на СГС , с което е отхвърлен искът по чл.29 ЗТР на касатора срещу [фирма]-гр. София за установяване, че вписването извършено по партидата на [фирма] под № 20080724000635 , с което е заличен особеният залог в полза на касатора върху търговското предприятие на ответника представлява вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.29 предл.3 ЗТР.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е неоценяем намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен иска, решаващият съдебен състав на въззивния съд се е позовал на следното:
В ИМ от страна на [фирма] се твърди, че ищецът е бил вписал на 19.12.2007 г. с решение №2 залог на търговското предприятие на Б. С. АД. На 21.04.2008 г. е вписано пристъпване към изпълнение на залога, поради неизпълнение от страна на ответното-дружество-заложен длъжник към ищеца-заложен кредитор. С иска се цели инициираното със заявление от 07.07.2008 г. от страна на синдика на ответното дружество вписване на заличаване на особения залог върху предприятието на длъжника да бъде признато за вписване на несъществуващо обстоятелство, доколкото самото заявление за заличаване на вписването на особения залог не е било придружено с доказателства за наличието на основания за това. Съдът се е позовал на задължителната практика на ВКС –ТР№1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1 /06.12.2002 г. , която в мотивите към т.3 интерпретира несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.498 ГПК-отм., съответно чл.29 ЗТР и го свежда само до случаите на допуснато вписване на невзето решение на орган на дружеството или липса на оригинерния акт, послужил като основание за вписване на това обстоятелство или в отклонение от съдържанието на последния, но не и когато самото вписване от длъжностното лице от Агенцията по вписване /АВ/ е незаконосъобразно. В този случай, когато се касае за заличаване вписването на особен залог върху търговско предприятие на заинтересования кредитор, е на разположение положителният установителен иск за съществуването на заложното право.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора следните правни въпроси: дали вписването на неотговарящо на действителността заявление на синдик за заличаването на вписан залог представлява вписване на несъществуващо обстоятелство и дали при ясна обстоятелствена част на ИМ, но неправилно формулиран петитум искът подлежи на отхвърляне.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Относно конкретния правен спор и неговото разглеждане и решаване от съда, така формулираните от касатора в изложението по чл. 284 ал.3, т.1 ГПК въпроси: дали вписването на неотговарящо на действителността заявление на синдик за заличаването на вписан залог представлява вписване на несъществуващо обстоятелство и дали при ясна обстоятелствена част на ИМ, но неправилно формулиран петитум искът подлежи на отхвърляне, нямат обуславящ изхода на спора характер, тъй като отговорите им в едната или другата насока се основават на неправилни действия на съда, каквито не са допуснати и на факти, които не се установяват от събраните доказателства. Това така,доколкото липсва разминаване между обстоятелствена част на ИМ, и неправилно формулиран петитум, според доводите в тази насока на самия ищец за пръв път в касационното производство, нито по делото се установява, че изобщо е налице неотговарящо на действителността заявление на синдик за заличаването на вписан залог.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва основание за допускане до касация, тъй като не е формулиран изобщо правен въпрос, обуславящ изхода по конкретния правен спор, предмет на настоящето дело, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №636 от 28.03 .2014 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №2856/2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: