О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
[населено място], 11.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3233 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв.Г. В. срещу решение № 1083/26.05.2015г. по т.д. № 4734/2014г. на Софийски апелативен съд, 9 с-в, в частта, с която след частична отмяна на решение №1134/15.07.2014г. по т.д. №9398/12г. по описа на СГС, ТО, VI-7 с-в, е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск по чл.193 КЗ / отм./ вр. чл.17 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за заплащане на сумата от 20 399,80 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ и е осъден касаторът да заплати разноски в размер на 3013,10лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са изпълнени предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] в писмения си отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по същество основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение апелативният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ с оглед отговорността на касатора като превозвач за увреждане на стоката / портокали, превозвани в ремаркето на транспортната композиция / при осъществен от него транспорт от Гърция до Ш. в изпълнение на възлагане по силата на рамков договор за транспортни услуги. Намерил е за доказано сключването на застрахователен договор само досежно осъществяван превоз с превозно средство / влекач/ с рег. [рег.номер на МПС] . Въззивната инстанция е изложила съображения, че в договора за имуществена застраховка не е визирано ремарке с рег.№ ОВ 6595, което представлява транспортно средство; липсва уговорка за заплащане на обезщетение за повредена или липсваща стока, превозвана с композиция /влекач и ремарке със съответните рег. №/; в попълнения от касатора предложение-въпросник при сключване на застрахователния договор не е посочено ремарке. От друга страна САС е констатирал, че в рамковия договор за транспортни услуги, изрично е уговорено задължение за касатора да сключи валидна застраховка на превозвача по Конвенцията, включително за ремаркето. С оглед на което въззивният съд е направил извод, че не е била застрахована отговорността на касатора като превозвач с ремарке рег. № ОВ 6595. Ето защо е заключил, че независимо от осъществения от превозвача международен автомобилен превоз на стоки с превозни средства с рег. № [рег.номер на МПС] и ОВ 6595, наличието на товарителница по чл.4 от Конвенцията, увреждането на превозваните портокали в хладилното ремарке, не би могла да се ангажира отговорността на застрахователя за увреждането на стоката. Изложил е и допълнителни аргументи за неустановеност на други предпоставки за пораждане на отговорността на застрахователя по отношение на претендирания размер. Въззивната инстанция е счела, че се касае до застраховка, с която застрахователят покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреда на стоката и това е друг вид застраховка, различна от застраховка „гражданска отговорност“. Предвид това апелативният съд е приел, че застраховката не покрива вредите причинени на превозвача, каквито са претендираните разходи за наем на ремарке за 4 месеца в размер на 5320 евро; разноските за адвокат в размер на 2000 евро за защита на водача на превозната композиция в наказателното производство и за освобождаване на превозните средства. Според САС не се доказва и 80% увреждане на стоката по протокола на аварийния комисар, тъй като размерът на увреждане е само предполагаем, без аварийният комисар да е присъствал на предаване на стоката на 26.12.2009г. Дори и увреждането на стоката да е настъпило поради задържането й за съответния период и това на водача на композицията от гръцките власти, според решаващият съд не се установява в процеса как е приключило наказателното производство срещу водача – служител на касатора и дали е била ангажирана неговата наказателна отговорност за превозването на нелегални имигранти. Не е било установено за превозвача да е съществувала невъзможност от своевременно претоварване на стоката и връщането й на изпращача с оглед ограничаване на вредите. По тези съображения искът по чл.193 КЗ / отм./ вр. чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е бил отхвърлен.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: „1/ за доказателствената стойност на доклада на аварийния комисар като частен свидетелстващ документ ; 2 / Как се разпределя доказателствената тежест между застраховател и застрахован по отношение на установяване на виновното неизпълнение на задължението на застрахования като причина за настъпване на застрахователното събитие? Длъжна ли е всяка страна да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения и от които извлича изгодни за себе си правни последици?; 3/ Длъжен ли е съдът да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхна съвкупна преценка?; 4/ Носи ли застрахователят отговорност по застраховка срещу риск „ Отговорност на превозвача за превоз на товари по шосе“ за повреждането на застрахования товар, ако в застрахователната полица не е изрично посочен регистрационният номер на ремаркето, в което товарът е бил натоварен, но е посочен регистрационният номер на влекача, задвижващ същото ремарке, при положение, че обсъжданото ремарке не е собственост на превозвача, а е наето от последния след сключване на договора за застраховка?“
Въведени са допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първите три формулирани от касатора въпроса, поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика по Решение № 49/05.03.2012г. по гр.д. № 584/11г. на ВКС, ГК, III гр.о. по първия въпрос; по Определение № 22/14.01.2015г. на ВКС по т.д. № 66/2014г. на ВКС , ТК, II т.о. и Решение № 102/02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.- по втори въпрос; по Решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. ВКС , ГК , I г.о. – по трети въпрос. По отношение на четвъртия поставен от касатора въпрос се твърди осъществяване на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отговорът му би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
ВКС намира, че по поставения в изложението към касационната жалба първи въпрос е налице произнасяне в мотивите на обжалваното решение, доколкото въззивният съд е коментирал протокола на аварийния комисар и отчел, че същият в качеството си на частен свидетелстващ документ има доказателствена стойност, която е преценил с оглед наличието или липсата на други доказателства по делото. Ето защо САС не се е отклонил от възприетото с цитираното от касатора като относимо Решение № 49/05.03.2012г. по гр.д. № 584/11г. на ВКС, ГК, III гр.о. Крайните изводи на въззивния съд във връзка с кредитирането или не на отразените констатации по протокола не могат да бъдат проверявани в настоящата фаза на касационното производство, тъй като касаят правилността на атакуваното въззивно решение, а не основанията за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправните по естеството си втори и трети въпрос касаторът свързва с оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са рефлектирали върху изводите на САС за недоказаност на факта за признаване на водача на композицията за виновен или невинен и за недоказване на невъзможността за превозвача да ограничи щетите по товара. След като в мотивите на обжалваното решение горните съображения въззивният съд е развил само като допълнителни, за изчерпателност на преценката си, а основно решаващите му аргументи са свързани с неустановяване на валидно сключен застрахователен договор по отношение на пътното превозно средство – процесното ремарке, то не се касае до правни въпроси обуславящи крайния изход на спора и решението на съда. Същите не покриват изискването по чл.280, ал.1 ГПК и не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване.
По отношение на четвъртия формулиран от касатора въпрос, касационната инстанция намира, че също не е изпълнено общото основание, защото при произнасянето си по него въззивният съд е изходил от клаузите на процесния договор и тяхното тълкуване – изрично предвидена отделна графа за ремаркета и непопълването й, предшестващи сключването на договора документи – въпросник и начин на попълването му от превозвача. Следователно отговорът на така поставения въпрос предполага обсъждане на конкретни факти, което е насочено към проверяващата дейност на касационната инстанция относно правилността на въззивното решение, а не до наличието на общо основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение в производството по чл.288 ГПК. Отделно от това касаторът не поставя материалноправен въпрос свързан с прилагането от въззивния съд на разпоредбата на чл.20 ЗЗД при извършеното от него тълкуване на застрахователния договор. Не е налице и селективният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът формално се позовава на същия при твърдение единствено за липса на създадена съдебна практика. Не излага доводи дали и защо счита, че по отношение на същия въпрос в правната уредба се констатира непълнота, неяснота или противоречие, които да налагат отстраняването им чрез тълкувателна дейност на съда за установяване точния смисъл на закона. Следва да се допълни, че относно характеристиката на ремаркето като вид пътно превозно средство, при това подлежащо на задължителна самостоятелна отделна от влекача /моторно превозно средство/ регистрация, е налице изрична нормативна регламентация по чл.1, т.2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл.100, ал.1, т.2 и чл.140, ал.1 и 2 от ЗДвП.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС.
Разноски за производството не се присъждат, тъй като ответникът не ангажира доказателства за извършването на такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1083/26.05.2015г. по т.д. № 4734/2014г. на Софийски апелативен съд, 9 с-в, в частта, с която след частична отмяна на решение №1134/15.07.2014г. по т.д. №9398/12г. по описа на СГС, ТО, VI-7 с-в, е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място] иск по чл.193 КЗ / отм./ вр. чл.17 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за заплащане на сумата от 20 399,80 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.