Определение №393 от 43378 по ч.пр. дело №2077/2077 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
гр. София, 05.10.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2077 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. А. Б., представляван от адвокат К., срещу определение № 238 от 6. 06. 2018 г. по в. т. д. № 309/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на предявените от „Банка ДСК“ ЕАД – [населено място] срещу Л. А. Б. и М. П. К. искове да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на банката сумата от 4 664, 41 лв., представляваща падежирала главница по договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10. 09. 2003 г., допълнително споразумение от 13. 04. 2005 г. и анекс към договора от 28. 06. 2005 г., ведно със законната лихва, считано от 27. 09. 2013 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 11 514, 73 лв., представляваща договорни (възнаградителни) лихви върху уважената главница, начислени за периода от 17. 04. 2012 г. до 26. 09. 2013 г. по същия договор, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2471/15. 10. 2013 г. по ч. гр. д. № 3712/2013 г. на Пазарджишкия районен съд, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20188560401112 по описа на ЧСИ с рег. № 856 Б. Б. с район на действие СГС.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за отмяната му и отхвърляне на искането за допускане на обезпечение на предявените искове. Поддържа се, че изводите на съда за наличието на обезпечителна нужда и за адекватност на обезпечителната мярка на обезпечителната нужда са изградени само въз основа на твърдения на ищеца, без да са съобразени доказателствата по делото. В случая не била налице обезпечителна нужда, тъй като не били посочени доказателства за имущественото състояние на ответника по исковете – частен жалбоподател и вземанията на ищеца – банка по процесния договор за кредит били обезпечени с ипотека върху три недвижими имота на ответниците по исковете. По тези съображения изводът на съда, че единствената възможност ищецът да се удовлетвори поне частично е да се спре принудителното изпълнение на насрещното вземане на ответника Б. бил неправилен.
Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ ЕАД – [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното.
Частната жалба е процесуално допустима. Жалбата е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател е легитимиран да обжалва определението, включително в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените срещу М. П. К. искове, тъй като правната му сфера е засегната от обезпечителната мярка, наложена за обезпечаване и на тези искове – спиране на изпълнението по изпълнително дело, по което взискател е Б., а банката-ищец е длъжник. Аргументи за процесуалната легитимация на частния жалбоподател да обжалва определението на апелативния съд изцяло се извеждат от разясненията по т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 14. 03. 2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които определението по допускане на обезпечение може да бъде обжалвано от всяко лице, чиято правна сфера е засегната от обезпечителната мярка.
Обжалваното пред настоящата инстанция определение е постановено по реда на чл. 389 ГПК от Пловдивския апелативен съд във висящо въззивно производство, образувано по въззивна жалба на М. П. К., към която се е присъединил жалбоподателят Л. А. Б., срещу решение от 21. 02. 2018 г. по т. д. № 55/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частите, с които са уважени предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че жалбоподателят и К. дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 4 664, 41 лв., главница по договор за кредит от 10. 09. 2003 г., ведно със законната лихва, считано от 27. 09. 2013 г. до окончателното погасяване на задължението, и сумата от 11 514, 73 лв., договорна възнаградителна лихва за времето от 17. 04. 2012 г. до 26. 09. 2013 г. За да допусне обезпечение на предявените искове до размерите, до които са уважени с първоинстанционното решение, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. д. № 20188560401112 по описа на ЧСИ с рег. № 856 Б. Б. с район на действие СГС с атакуваното определение, апелативният съд е приел, че е налице обезпечителна нужда и адекватност на претендираната обезпечителна мярка на тази нужда. Посочил е, че цитираното изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на Л. Б. за присъдените му с влязлата в сила част на първоинстанционното решение разноски в размер на 5080, 98 лв., дължими от банката-ищец, като чрез спирането на изпълнителното дело ще се гарантира възможността на ищеца да извърши прихващане на вземанията си, предмет на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, срещу задълженията му по изпълнителното дело. Съдът е счел, че се касае до единствената възможност за удовлетворяване вземанията на банката, предмет на исковете, с оглед липсата на реално изпълнение в изпълнителното производство, образувано въз основа на издадените в полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист с предмет спорните вземания.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечението по чл. 391, ал. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба допускането на обезпечение на иска е в зависимост от установяване допустимостта, вероятната основателност на исковете и обезпечителната нужда. Налице е вероятна основателност на иска, когато той е подкрепен с писмени доказателства /чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК/, доказващи факта, пораждащ претендираното право. При липсата на такива документи вероятната основателност на иска може да се удостовери с изразена готовност на ищеца да представи гаранция в определен от съда размер, учредена съобразно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД /чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК/. Законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно /чл. 391, ал. 3 ГПК/ – т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В нормата на чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечителната нужда е дефинирана като невъзможност или затрудняване на ищеца да осъществи правата си по решението, ако не бъде допуснато обезпечението. С оглед нуждата от обезпечаване обезпечителните мерки са две основни групи: а) обезпечителни мерки, осигуряващи бъдещото осъществяване на неоснователно отричаното право и б) обезпечителни мерки, осуетяващи настоящото осъществяване на неоснователно претендираното право. Обезпечителната мярка „спиране на принудителното изпълнение“ е от втората група и се прилага по правило при отрицателни установителни искове с предмет оспореното вземане, предмет на изпълнението.
В случая са предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет вземанията на ищеца – банка по договор за банков кредит и се претендира обезпечаване на тези искове чрез спиране на принудителното изпълнение на вземането на ответника по исковете Л. Б. към банката за разноските, направени в първоинстанционното производство и присъдени с влязъл в сила съдебен акт, което налага изводи за отсъствието на обезпечителна нужда и за недопустимост на поисканото обезпечение на искове. Видът на предявените искове изключва приложимостта на претендираната обезпечителна мярка, тъй като същата не е от категорията на мерките, осигуряващи бъдещото осъществяване на спорните права. Касае се до неподходяща обезпечителна мярка, защото с нея се обезпечава евентуалното упражняване на бъдещо възражение за прихващане от страна на ищеца, а не оспорените вземания на същия по договор за банков кредит, предмет на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК. По тези съображения обезпечаването на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК чрез избраната от ищеца обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. д. № 2018856040112 по описа на ЧСИ Б. с рег. № 856 и район на действие СГС е недопустимо. Атакуваното определение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на молбата, като издадената обезпечителна заповед трябва да бъде обезсилена.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 238 от 6. 06. 2018 г. по в. т. д. № 309/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което по искане на „Банка ДСК“ ЕАД – [населено място] е допуснато обезпечение на предявените от банката срещу Л. А. Б. и М. П. К. искове да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на банката сумата от 4 664, 41 лв., представляваща главница по договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10. 09. 2003 г., ведно със законната лихва, считано от 27. 09. 2013 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 11 514, 73 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 17. 04. 2012 г. до 26. 09. 2013 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2471/15. 10. 2013 г. по ч. гр. д. № 3712/2013 г. на Пазарджишкия районен съд, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20188560401112 по описа на ЧСИ с рег. № 856 Б. Б. с район на действие СГС и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Банка ДСК“ ЕАД – [населено място] за допускане на обезпечение на предявените от банката срещу Л. А. Б. и М. П. К. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на банката сумата от 4 664, 41 лв., представляваща главница по договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10. 09. 2003 г., ведно със законната лихва, считано от 27. 09. 2013 г. до окончателното погасяване на задължението, и сумата от 11 514, 73 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за времето от 17. 04. 2012 г. до 26. 09. 2013 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2471/15. 10. 2013 г. по ч. гр. д. № 3712/2013 г. на Пазарджишкия районен съд, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20188560401112 по описа на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 с район на действие СГС.
ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *