ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 394
София, 08.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 370 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК по частната жалба вх. № 1875/14.V.2009г. на адвокат Ч като процесуален представител на Н. С. Ф. от гр. Д. срещу определението на Смолянския окръжен съд от 22.ІV.2009г. по гр.д. № 161/2009г.
Ответникът по частната жалба П. В. К. от гр. Д. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, обаче, частната жалба е неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение Смолянският окръжен съд е върнал въззивната жалба на Н. Сп. Ф. срещу решението на Девинския РС от 11.ІІ.2009г. по гр.д. № 152/2008г., с което са уважени изцяло предявените от Ф. срещу П. В. К. искове за присъждане на 3000лв. главница по договор за паричен заем и 100лв. неустойка, считано от 04.ІV. до 18.VІІ.2008г. Въззивният съд е приел, че ищецът пред първоинстанционния съд не е увеличил размерът на претенцията си, а назначената експертиза за определяне размера на неустойката не е изготвена и изслушана по негова вина – поради несвоевременно внасяне на определения депозит за вещо лице. С оглед на това в решението на Девинския РС не е налице отхвърлителен диспозитив, то не е непълно, поради което и по аргумент от т.18 от ТР № 1/04.І.2000г. на ОСГК жалбоподателят няма правен интерес от обжалването.
Определението е правилно.
Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба на ищеца е недопустима поради липса на правен интерес от нея. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, установено с разпоредбата на чл.6 от ГПК, първоинстанционният съд е бил длъжен и се е произнесъл само в заявените от ищеца по съответния ред предели, уважавайки изцяло предявените от него искове. Несъстоятелно е твърдението в тази връзка в частната жалба, че искът за неустойка не е уважен изцяло, тъй като в исковата молба било посочено, че съобразно заключение на вещо лице той ще бъде увеличен. По силата на чл.214 ал.1 от ГПК изменение на размера на претенцията е можело да се направи и преди изслушването на вещо лице, и то само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, което, обаче, не е сторено. Правилно въззивният съд е приел още, че неизготвянето на съдебно-счетоводна експертиза е по вина на жалбоподателя, тъй като той не е спазил даденият му още в с.з. на 03. ХІ.2008г. чрез процесуалния му представител адв. Ч тридневен срок за внасяне на депозит за вещо лице, станало причина за отлагане на насроченото за 01. ХІІ.2008г. съдебно заседание. Депозитът е внесен чак на 22.І.2009г., а вносната бележка е представена в деня на последното проведено пред първоинстанционния съд съдебно заседание на 26.І.2009г. При това положение събирането на исканите доказателства за размера на неустойката вече е било недопустимо по силата на чл.147 т.1 от ГПК, което е обусловило приключването на съдебното дирене. Следва да се отбележи още, че заявеното с въззивната жалба увеличение на размера на претенцията е в пълно противоречие със съдържащите се в чл.214 ал.1 от ГПК предпоставки за това – наличие на висящо производство пред първата инстанция.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, което обуславя потвърждаването на атакувания с нея съдебен акт.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Смолянския окръжен съд, постановено на 22.ІV.2009г. по гр.д. № 161/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: