Определение №398 от 42103 по гр. дело №989/989 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 398

Гр.С., 09.04.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.989 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Ц. срещу решение №.271/28.10.14 по г.д.№.213/14г. на Апелативен съд Велико Т. – с което е отменено решение на №.72/21.03.14г. по г.д.№.13/11 на Г. Окръжен съд и на основание чл.4 ал.2 З. /отм./ от П. Б. Ц. е отнето имущество на обща стойност 317899,40лв.
Ответната страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество оспорва жалбата; претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Апелативна прокуратура Велико Т. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че предявеният иск по чл.28 ал.1 З./отм./ е основателен, и поради това е уважен. Съдът е намерил, че предпоставките на чл.4 З. /отм./ за отнемане на процесното имущество са налице. На първо място ответникът е осъден за престъпление, което попада в обхвата на чл.3 ал.1 т.23 З. /отм./ – по чл.214 ал.2 вр. с ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК – за това, че на 23 и 24.08.1994г. в съучастие, като съизвършител с други подсъдими, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 300 000неден. лева, принудил със сила С. С. А. да извърши нещо противно на волята си – да получи и предаде на подсъдимите процесната сума. От друга страна е налице придобиване на имущество на значителна стойност, както и обосновано предположение за връзка между придобитото имуществото и престъпната дейност при липса на законен източник. Съществува разлика между приходи и разходи /-336,40 М./, като във всеки един момент от проверявания период /25г./ разходите надхвърлят приходите; от друга страна, превид вида на установената престъпна дейност и обстоятелството, че значителна част от имуществото е било придобито след 1994г. /когато е било извършено престъпното деяние/, може да се приеме, че е налице обосновано предположение за връзка между придобитото имуществото и конкретната престъпна дейност.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. И. му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, обаче, не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението на касатора не се съдържат ясно формулирани въпроси. Вместо такива той преповтаря посоченото в касационната жалба, излага твърдения и оценки за съдебни актове, прави оплаквания за материална незаконосъобразност, процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт – които съставляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело съдържание, което е различно от това, което ще изведе съдът. Същевременно непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото в т.2 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди, че съдът не е обсъдил въпроса за давността по чл.73 от новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /З./ /обн. ДВ бр.38/12, в сила от 19.11.2012г./, производството е образувано при действието на отменения З. /на 20.01.2011г./ и съобразно пар.5 от ПЗР на З. довършването му става по реда на отменения З.. Този закон е приложимият за спора, страните /в това число и ответникът/ непрекъснато са се позовавали на него /без въпросът за приложението на чл.73 от новия З. въобще да е бил повдиган/ и съдът не се е произнасял – а и не е бил длъжен да го прави, във връзка с евентуално приложение на чл.73 от новия З. – който е и неприложим в разглеждания случай.
Предвид всичко изложе по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв. съобразно чл.9 ал.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.271/28.10.14 по г.д.№.213/14г. на Апелативен съд Велико Т..

ОСЪЖДА П. Б. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].103, да плати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], пл.”Център”№.2, сграда на Областен управител, ст.211 А, ТД Велико Т., 500лв. /петстотин лева/ на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.