Определение №399 от по гр. дело №4991/4991 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 399
 
София, 04.06.2009 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  закрито  заседание   в състав:
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:      EМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  
                                             ЧЛЕНОВЕ:      СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    
                                                                       ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 4991/2008 г.
                        Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Г., гр. П., срещу въззивно решение от 13.06.2008г. по гр. дело № 339/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. По-конкретно : 1-неправилно е разрешен въпрос как се установява правото на собственост върху една движима вещ като необосновано е прието, че процесният автомобил е идентичен с автомобила на К. Л. , за противозаконното отнемане на който е изплатено от ищеца застрахователно обезщетение; не е преценена техническата експертиза, която е установила, че номерът на рамата и номерът на двигателя са различни от съответните номера на автомобила на Л. ; изводите са направени въз основа на констатации по заменими части на автомобила; 2 -решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно основни начала в гражданския процес, в т.ч. при нарушаване правото на защита на ответника, тъй като в първоинстанционното производство не е бил уведомен неговият пълномощник, а представителя по чл.50, ал.2 ГПК /отм./, както и при неизяснена фактическа обстановка поради неоснователно отхвърляне на искане за допускане допълнителна задача на автотехническата експертиза.
Ответникът по касация „Г” АД, Австрия, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 113 от 08.02.2006г. по гр.д. № 1186/2006г. на Пазарджишкия районен съд, с което е прието за установено по отношение на Б. Г. , че „Г” АД, Австрия, е собственик на лек автомобил: мини-ван, марка „Ф”, модел „Ш”,TDI, рама WVW ZZZ 7MZ 1V 028 783, двигател № 064156 AUY, цвят сребрист металик, дата на производство 22.09.2000г., рег. № GU 429 BU. Въззивният съд е приел, че задържаният в РПУ лек автомобил е идентичен с лекия автомобил „Ф” „Ш”, собственост на К. Л. , противозаконно отнет на територията на РБ, за който ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, съгласно договор с Л. и е встъпил в неговите права. Въззивният съд е приел, че идентичността на автомобила е установена с автотехническата експертиза.
Разрешените от въззивния съд съществени процесуални въпроси по отношение събирането на допустими и относими към предмета на спора доказателства не са в противоречие, а са в съответствие с трайната практика на ВКС. Това е така, защото като е отхвърлил искането за допълнителна техническа експертиза относно това дали посочените от ответника части – преден фар, преден ляв амортисьор и арматурно табло са сменени след като е било установено, че те са принципно заменяеми части, съдът е отказал да събере неотносими към спора доказателства. Това е така, защото е без значение дали са заменени тези части след като неоспорените заключения категорично са дали извод за идентичнист на автомобила по идентификационни фабрично поставени номера и година на производство от една страна, а от друга от безспорния факт, че претендираният от ответника автомобил е бил с липсващ оригинален панел, носещ номер на рамата. Относно поставените от касатора въпроси за извършения от решаващия съд анализ на събраните доказателства следва да се има предвид, че това е въпрос, относим към доказателствената тежест в процеса и преценката на установените факти, а оттук и обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на въззивното решение обаче би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но само след допускане на касационното обжалване, което е предварителен въпрос за селекция на жалбите с въведената с ГПК /Обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ факултативност на касационно обжалване.
Не е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 /2/ ГПК относно поставения в касационната жалба процесуален въпрос по нарушение правото на защита на ответника. Изложеното сочи за процесуални нарушения в първоинстанционното производство, които не могат да бъдат предмет на касационен контрол, след като не са допуснати от въззивния съд. Във въззивното производство касаторът е имал възможност да организира защитата си и да направи релевантни доказателствени искания и възражения.
Не са налице и третата група основания за допускане на касационно обжалване на решението – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Релевантни доводи в тази насока не са и развити. Посоченото от касатора не обуславя допустимост на касационното обжалване на основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
С оглед горното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Искането на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение за а. П по Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения е неоснователно. След като юридическото лице е представлявано от а. , то е неприложима хипотезата на чл.78, ал.8 ГПК. Следва да се присъдят само направените разноски за съответната инстанция, но в случая няма данни за изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.06.2008г. по гр. дело № 339/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
efeee vegalis