О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 4
София 13.01.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари…………………..……………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членовe: МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 4416/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Д. Н. Н. от м.с. “Черно море” срещу решение № V-12 от 15.07.2008 година по гр.д. N 924/2007 година на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 221 от 20.09.2007г. по гр.д. № 499/2007г на Несебърския районен съд.
Ответникът А. П. В. от гр. Б. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмена молба и отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касаторката се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с правото й на собственост върху сграда с площ от 31 кв.м. без дворното място, което претендира на основание извършена съдебна делба от 77г. с ответника – бивш съпруг, и издаден въз основа на нея констативен нотариален акт при положение, че с влязло в сила решение от 80г. родителите на ответника са установили по отношение на нея, че те са собственици на този имот, съответно той без основание е включен в обсега на СИО и на делбата между бившите съпрузи. Доколкото развитите съображения са свързани с позоваване на решения, които касаят практика на състави на Върховния касационен съд, поддържаното основание за допускане на касационно обжалване следва да се определи по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, макар това да не е посочено изрично в приложението към жалбата.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, защото не съществува различие в практиката на съдилищата по въпроса за собствеността на имота при посочената фактическа обстановка. Със сила на присъдено нещо е установено спрямо ищцата-касаторка, че имотът е собственост на родителите на ответника, а те от своя страна са го завещали в полза на своя внук – син на ответника. Ищцата не се легитимира като негов собственик към настоящия момент и не може успешно да проведе иск за ревандикация. Посочените в приложението съдебни решения са свързани с валидността на извършени завещателни разпореждания, който въпрос е извън предмета на настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-12 от 15.07.2008 година по гр.д. N 924/2007 година на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.