2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
С. 15.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1329/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. от [населено място], притежаващ юридическа правоспособност, против въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отд, от 31.03.2011г. по в.гр.д. № 2457/2011., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 65 с-в, от 29.12.2010г. по гр.д. № 8375/2010г., с което е отхвърлен предявеният от П. Г. П. против Национална компания „Железопътна инфраструктура” иск за присъждане на сумата 13 310 лв., съставляваща имуществени вреди от оставането му без работа поради незаконно уволнение през периода от 01.01.2005г. до 31.12.2005г.
Ответникът Национална компания „Железопътна инфраструктура” [населено място] в представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от П. П. против НК „Железопътна инфраструктура” иск за присъждане на 13 310 лв., съставляващи имуществени вреди от оставането на ищеца без работа поради незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение на ищеца е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа за 6 месеца след уволнението. Съгласно разпоредбите на трудовото законодателство, признаването на уволнението за незаконно има за последица възникване на право на обезщетение за определен период. В случая отговорността на ответника е лимитирана от закона. По делото не е доказано при издаването на заповедта за уволнение от 07.02.2002г. причинените щети на ищеца да са настъпили от неправомерни действия, несъобразени с установените правила за представляващия ответното дружество. В случая е налице незаконна заповед за уволнение, за което служителят е получил обезщетение за оставане без работа в рамките на максимално възможния срок от шест месеца, поради което предявеният иск е неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът П. П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК като недопустимо поради това, че първоинстанционният съд е разгледал предявения иск на основание чл. 49 ЗЗД, а въззивният съд на основание чл. 225 КТ. В останалата част изложението съдържа оплаквания за неправилност на решението, обосновани със законовата презумпция на чл. 45 ЗЗД за виновно причиняване на вредите, която според касатора не е оборена.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Няма вероятност въззивното решение да е недопустимо, за да се допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на съдебния акт. Не отговаря на данните по делото твърдението, че първоинстанционният и въззивният съд са разгледали иска на различни правни основания. Двете съдебни инстанции са квалифицирани предявения иск по чл. 49 ЗЗД.
Следва да се отбележи също така, че подвеждането на заявените с исковата молба фактически обстоятелства под различни правни норми не води до недопустимост на решението когато съдът се е произнесъл в рамките на определения от страните предмет на делото и обхвата на търсената защита. В този случай дадената от съда правна квалификация обуславя правилността на решението. Недопустимо поради разглеждане на непредявен иск би било решението когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, като е разгледал иска на незаявени фактически основания или искания.
Останалите изявления в изложението съставляват оплаквания за неправилност на съдебния акт, без да е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отд, от 31.03.2011г. по в.гр.д. № 2457/2011.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: