Определение №403 от 43382 по ч.пр. дело №1898/1898 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София, 09.10.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1898 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „АЯ“ ООД – [населено място], представлявано от адвокат Я. Я., срещу определение № 358 от 29. 05. 2018 г. по в. т. д. № 262/2018 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на дружеството за допускане на обезпечение на предявените от него срещу „Риск Инженеринг“ АД – [населено място] насрещни искове за заплащане на сумата от 32 160 лв., представляваща последната част от възнаграждението по договор от 28. 06. 2012 г. за изработка на линия за производство на пелети, и на сумата от 5 000 лв., представляваща част от дължима неустойка по чл. 21 от същия договор с максимален размер от 250 000 лв.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за отмяната му и за допускане на обезпечението. Поддържа се, че в случая е налице основанието по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на обезпечението, поради което произнасяне на съда, без да разгледа хипотезата на цитираната разпоредба, е незаконосъобразно. Сочи се, че с оглед невъзможността да се преценяват доказателствата по делото поради постановено решение от първоинстанционния съд апелативният съд следвало да допусне обезпечение на насрещните искове при условие, че молителят внесе гаранция.
Ответникът по частната жалба „Риск Инженеринг“ АД – [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалваното пред настоящата инстанция определение е постановено по реда на чл. 389 ГПК от Варненския апелативен съд във висящо въззивно производство, образувано по въззивна жалба на „АЯ“ ООД – [населено място] срещу решение № 190 от 20. 11. 2016 г. по т. д. № 39/2016 г. на Добричкия окръжен съд, с което дружеството с посоченото наименование е осъдено да заплати на „Риск Инженеринг“ АД – [населено място] сумата от 250 000 лв., представляваща максимален размер на неустойка за неизпълнение по чл. 20 от договор от 28. 06. 2012 г. за изработка на линия за производство на пелети и са отхвърлени предявените от „АЯ“ ООД срещу „Риск Инженеринг“ АД насрещните искове за заплащане на сумата от 32 160 лв., представляваща последната част от възнаграждението по договор от 28. 06. 2012 г. и на сумата от 5 000 лв., представляваща част от дължима неустойка по чл. 21 от същия договор с максимален размер от 250 000 лв. Във въззивната жалба е инкорпорирано искане за допускане на обезпечение на предявените от „АЯ“ ООД насрещни осъдителни искове чрез налагане на запор върху линия за производство на пелети, изработена по визирания договор, и включваща подробно изброени компоненти.
За да отхвърли искането за допускане на обезпечение на предявените насрещни искове с атакуваното определение, Варненският апелативен съд е приел, че въз основа на представените от молителя доказателства, с които се цели доказването на релевантните факти и обстоятелства по насрещните искове, не може да се направи обосновано предположение за съществуването на спорните права по тези искове.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението по чл. 391, ал. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба допускането на обезпечение на иска е в зависимост от установяване допустимостта, вероятната основателност на исковете и обезпечителната нужда. Налице е вероятна основателност на иска, когато той е подкрепен с писмени доказателства /чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК/, доказващи факта, пораждащ претендираното право. При липсата на такива документи вероятната основателност на иска може да се удостовери с изразена готовност на ищеца да представи гаранция в определен от съда размер, учредена съобразно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД /чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК/. Според разясненията по т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно /чл. 391, ал. 3 ГПК/. В нормата на чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечителната нужда е дефинирана като невъзможност или затрудняване на ищеца да осъществи правата си по решението, ако не бъде допуснато обезпечението.
В случая се касае до искане за обезпечаване на насрещни осъдителни искове: 1. иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 32 160 лв., представляваща последната неизплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изработка и доставка от 28. 06. 2012 г. и 2. частичен иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща част от дължимата неустойка по чл. 21 от същия договор с максимален размер от 250 000 лв. Исковете, чието обезпечаване се претендира, са процесуално допустими. Налице е обезпечителна нужда и избраната от частния жалбоподател обезпечителна мярка – запор върху линия за производство на пелети от дървесни частици е подходяща с оглед вида и предмета на предявените насрещни искове, чието обезпечаване се претендира – осъдителни искове за заплащане на общата сума от 37 160 лв. Липсват данни и доказателства, които да опровергават обезпечителната нужда. С оглед доводите на ответника по насрещните искове „Риск Инженеринг“ АД, че стойността на производствената линия, чието запориране се иска, надхвърля претенциите по насрещните искове трябва да се посочи, че когато се иска една обезпечителна мярка, съдът не сравнява обезпечителната нужда със стойността на имуществения обект, чието възбраняване или запориране се претендира /определение № 677 от 24. 11. 2011 г. по ч. гр. д. № 637/2011, IV г. о., постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК/. Наред с това нормата на чл. 398 ГПК предвижда възможност за ответника да иска замяната на един вид обезпечение с друг. Допускането на обезпечението на насрещните искове следва да бъде обусловено от внасянето на гаранция в размер на 4 000 лв., определен от размера на вредите, които ответникът по тези искове би претърпял при неоснователност на обезпечението.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и като вместо това на основание чл. 391 ГПК се допусне обезпечение на насрещните искове при парична гаранция в размер на 4 000 лв. чрез налагане на избраната от частния жалбоподател обезпечителна мярка.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 358 от 29. 05. 2018 г. по в. т. д. № 262/2018 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на „АЯ“ ООД – [населено място] за допускане на обезпечение на насрещните искове, предявени срещу „Риск Инженеринг“ АД – [населено място], за заплащане на сумата от 32 160 лв., представляваща последната част от възнаграждението по договор от 28. 06. 2012 г. за изработка на линия за производство на пелети, и на сумата от 5 000 лв., представляваща част от дължима неустойка по чл. 21 от същия договор с максимален размер от 250 000 лв. и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл. 391 ГПК обезпечение на предявените от „АЯ“ ООД – [населено място] срещу „Риск Инженеринг“ АД – [населено място] насрещни искове: 1. иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 32 160 лв., представляваща последната неизплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изработка и доставка от 28. 06. 2012 г. и 2. частичен иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща част от дължима неустойка по чл. 21 от същия договор с максимален размер от 250 000 лв., при парична гаранция в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/, като налага ЗАПОР върху линия за производство на пелети, изработена от „АЯ“ ООД и включваща: дробилка за едро смилане, лентов транспортьор, дробилка за ситно смилане, транспортьор за влажна суровина, силоз за влажна суровина, шнек от силоз до сушилня, сушилня шнеков тип, шнек от сушилня до силоз за суха суровина, силоз за суха суровина, шнек до преса за пелети, две преси за пелети, транспортна лента за готова продукция, охладител и пакетираща машина.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на документ за внесена гаранция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.