О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 22.06.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 263 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “М” А. , гр. С. срещу въззивното решение № 167/02.12.2008 г. по в. гр. д. № 808/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл. 208 ГПК е уважен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД и жалбоподателят е осъден да заплати на “Г” А. , гр. С. сумата 36 502,68 лв., представляваща незаплатени превозни цени и спедиционно възнаграждение, ведно със законната лихва и обезщетение за забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 10 418,93 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на фактическите констатации и правните изводи на съда.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по приложно поле, обосновани с наличието на визираната в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставка.
Според жалбоподателя, Софийски апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се на противоречие между първоинстанционното решение по делото и въззивното решение, като се мотивира тезата, че съдилищата обсъждали едни и същи факти и следвало да приложат едни и същи материалноправни разпоредби, а съдебните актове по делото били различни, тъй като с едното решение искът се уважавал, а с другия искът бил отхвърлен.
Според жалбоподателя, това било достатъчно основание за допускане на касационно обжалване и правилното решаване на делото е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна – “Г” А. , гр. С. чрез процесуалния си пълномощник, в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване, тъй като не се сочат съществени въпроси, по които съдът се е произнесъл при някоя от хипотезите на чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, с оглед изложените от касатора основания, и предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по обективно съединени искове, чиято правна квалификация е определена по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 361 ТЗ и по чл. 86 ЗЗД. Претендирало се е заплащане на възнаграждение за извършена по заявка спедиция на антрацитни въглища, както и обезщетение за забава. Съдът е приел, че ответникът по иска – жалбоподателят, не е изпълнил задължението си, предвидено и в чл. 356, ал. 2 ТЗ и не е заплатил превозната цена и спедиционното възнаграждение.
Касаторът не е посочил кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Същественият въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма, или когато съдилищата изостяват едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго.
Неоснователно е поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предвид позоваването на различния резултат в съдебните актове на първоинстанционния и на въззивния съд по настоящия казус. За да е налице това основание е необходимо маркираният от жалбоподателя съществен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Предвид логическото тълкуване на цитирания текст следва извод за това, че съдебните актове, с които се разрешава противоречиво съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да бъдат влезли в сила, тъй като само при подобна хипотеза, отчитайки правните последици от влизането в сила на решението, може да се обоснове съдебна практика. Отмененият съдебен акт не произвежда правни последици и не съставлява практика на съдилищата, тъй като по реда на инстанционния контрол са били ревизирани правните изводи на съответния съд относно приложимите материалноправни или процесуалноправни норми от висшестоящия въззивен съд.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 167/02.12.2008 г. по в. гр. д. № 808/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: