О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр. София, 01.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1519/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5273/18.05.2016 г. на Д. И. Сандански срещу определение № 115 от 15.04.2016 г., постановено по т. д. № 848/2016 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане молбата на Д. И. Сандански за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК на решение № 45 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 176/2012 г. на Асеновградски районен съд.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че : В мотивите към определението неправилно е прието, че ежедневникът и заявлението до директора на РИОСВ – Пловдив не представляват новооткрити писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК; Неправилно съдебният състав е е отказал да допусне доказателства и да изследва подписа на Д. Б. в ежедневника и в заявлението, както и в други новооткрити доказателства, които не са обсъждани в хода на приключилото дело по описа на Асеновградски районен съд; Неправомерно състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приел за изчерпан процесуалния ред за защита на жалбоподателя по ч. т. д. № 2186/2015 г., без да съобрази, че определение № 98 по т. д. № 1547/2014 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, І т. о., не му е връчвано, поради което решението по гр. д. № 176/2012 г. на Асеновградски районен съд не е влязло в сила. В частната жалба се навежда и оплакване, че неправилно съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, не е обсъдил направения от жалбоподателя /молител в производството по чл.303 и сл. ГПК/ „втори вариант на искане” – за нищожност поради нарушение на материалния и процесуалния закон на решението по гр. д. № 176/2012 г. на Асеновградски районен съд.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. З. Б., който оспорва частната жалба като неоснователна и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски, удостоверени в списък по чл.80 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на Д. И. Сандански за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК на решение по гр. д. № 176/2012 г. на Асеновградски районен съд, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за съществуващо вземане на Д. З. Б. към Д. И. Сандански по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, съставът на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че правото на молителя да иска отмяна на посоченото решение поради наличие на твърдени новооткрити доказателства – заявление до директора на РИОСВ – Пловдив от 11.06.2012 г. и ежедневник, е преклудирано поради изтичане на срока по чл.305, ал.1, т.1, пр.2 ГПК. Относно заявлението съдебният състав е констатирал, че то е представено пред Пловдивски окръжен съд при въззивното обжалване на решението по гр. д. № 176/2012 г. на Асеновградски районен съд, описано е като сравнителен материал в заключението на тройната съдебно – графологическа експертиза и е съобразено от експертите при изследване на подписа на Д. Сандански върху записа на заповед. От това обстоятелство е направен извод, че най-късно към датата на входиране на заключението – 21.11.2013 г., молителят е знаел за съществуването на заявлението, поради което срокът за иницииране на производство за отмяна е започнал да тече от датата, на която решението е влязло в сила след недопускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд с определение № 98/11.02.2015 г. по т. д. № 1547/2014 г. на ВКС, І т. о., и е изтекъл преди датата на депозиране на молбата за отмяна – 07.12.2015 г. По отношение на ежедневника съдебният състав се е позовал на твърденията на самия молител, че е воден от него и се е намирал в негово държане по време на разглеждането на гр. д. № 176/2012 г., и в зависимост от тях е приел, че и в този случай началото на срока по чл.305, ал.1, т.1, пр.2 ГПК съвпада с датата на влизане в сила на решението – 11.02.2015 г., и че срокът е изтекъл до датата на подаване на молбата за отмяна.
Недопустимостта на молбата за отмяна е аргументирана и със съображения, че разпоредбата на чл.303, а.1, т.1 ГПК обвързва отмяната на влязло в сила решение с наличието на новооткрити доказателства, които имат пряка формална или материална доказателствена сила за разрешаване на правния спор, каквато стойност нямат представените от молителя документи. Този извод е основан на твърденията на молителя, че документите, с оглед на които иска отмяна на влязлото в сила решение, представляват сравнителен материал, чрез използването на който ще се установи авторство на подписа на Д. Б. в записа на заповед. Изразено е становище, че доколкото молителят се позовава на материалноправна подправка на записа на заповед, извършена от насрещната страна, той може да установи неистинността на оспорения документ в наказателния процес или по реда на чл.124, ал.5 ГПК, след което да се ползва от отменителното основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Определението, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна, е правилно.
Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна на влязло в сила решение на основанието по чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новооткритото писмено доказателство. В трайната практика на ВКС по приложението на чл.303, ал.1, т.1 ГПК последователно се поддържа становището, че когато доказателствата са били известни на молителя по време на висящността на делото, по което е постановено решението, но той не е могъл да се снабди с тях по независещи от него причини, срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК започва да тече от влизане на решението в сила. В конкретния случай знанието на молителя за съществуването на ежедневника и на заявлението, а и на останалите „сравнителни образци”, по време на висящността на гр. д. № 176/2012 г. на Асеновградски районен съд се признава от самия него в молбата за отмяна и в депозираното на 30.03.2015 г. възражение по ч. т. д. № 2186/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. За знанието сочи и фактът, че част от документите са приложени към въззивното дело на Пловдивски окръжен съд и са ползвани като сравнителни образци при изготвяне на съдебно – почерковата експертиза. При тези обстоятелства законосъобразен е изводът на първия състав на ВКС, Търговска колегия, че тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е започнал да тече от влизане в сила на постановеното от Асеновградски районен съд решение. Решението е влязло в сила с постановяване на определение № 98 от 11.02.2015 г. по т. д. № 1547/2014 г. на ВКС, І т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 1196/2013 г. на Пловдивски окръжен съд – чл.296, т.3 ГПК. Броен спрямо датата на влизане на решението в сила – 11.02.2014 г., тримесечният срок е изтекъл преди подаване на молбата за отмяна на 07.12.2015 г., поради което правилна е преценката в обжалваното определение, че правото да се иска отмяна на основанието по чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК е преклудирано, респ. че молбата за отмяна е недопустима. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че определение № 98 по т. д. № 1574/2014 г. на ВКС, І т. о., не му е съобщено и по тази причина решение № 176/2012 г. на Асеновградски районен съд не е влязло в сила. Посоченото определение е постановено в производство по чл.288 ГПК и влиза в сила от момента на постановяване, тъй като не подлежи на обжалване – в този смисъл е произнасянето в определение № 505 от 23.09.2015 г. по ч. т. д. № 2186/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е оставена без разглеждане подадената срещу определението частна жалба на Д. Сандански.
За неоснователно следва да се приеме и оплакването в частната жалба за неправилен отказ на съдебния състав да се произнесе по наведените в молбата твърдения за неавтентичност на документи и по искането за допускане на доказателства в тяхна подкрепа. Поради констатираната недопустимост на молбата за отмяна съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, не е имал задължение да се произнася по посочените твърдения и искания. Отделен е въпросът дали те са били допустими в производството по чл.303 ГПК, предвид очертания с молбата за отмяна негов предмет.
Молбата за отмяна не съдържа „втори вариант на искане” – за прогласяване нищожност на решението по гр. д. № 176/2012 г. на Асеновградски районен съд, както се поддържа в частната жалба. Искането да се обяви решението за нищожно поради нарушения на закона при постановяването му и при разглеждане на делото е въведено с последваща молба от 28.12.2016 г., но тъй като в производството за отмяна Върховният касационен съд се произнася само по предпоставките за отмяна на влязло в сила решение на основанията по чл.303 ГПК, неговото разглеждане е било извън правомощия на сезирания с молбата за отмяна състав на ВКС.
По изложените съображения определението по т. д. № 848/2016 г. на ВКС, І т. о., следва да бъде потвърдено.
В зависимост от изхода на делото на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 24.06.2016 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 115 от 15.04.2016 г., постановено по т. д. № 848/2016 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОСЪЖДА Д. И. Сандански с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на Д. З. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата 300 /триста/ лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :