Определение №407 от 43733 по ч.пр. дело №1985/1985 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407

гр. София, 25.09.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1985 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Д. Ер”ЕООД, гр. София, чрез юрисконсулт М. К. против определение № 1035/22.03.2019г. по ч.гр.д. № 1265/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 05.11.2018г. на СГС по гр.д. № 5184/2015г. за връщане на частна жалба вх.№ 119397/18.09.2018г. на дружеството.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК при наличие на предходни връчвания по първоинстанционното производство и за същия период по други дела на същото дружество на посочения в исковата молба адрес за призоваване, съвпадащ с вписания в търговския регистър, при условията на чл.50, ал.4 ГПК. Иска се допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на САС и отмяна на същото като делото се върне на първоинстанционния съд за администриране на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че частният касатор е подал искова молба по гр.д. № 5184/2015г. на СГС, която е била оставена без движение. Съобщението за отстраняване на нередовностите по нея е било връчено на дружеството-ищец при условията на чл.50, ал.4 ГПК със залепване на уведомление, предвид отбелязването на длъжностното лице по призоваването, че няма офис или представител на търговеца, който да получи книжата. Ищецът частично е изпълнил указанията на първоинстанционния съд като е депозирал копие от исковата молба, но не е заплатил държавната такса и не е представил доказателства за правосубектността си. С разпореждане СГС е върнал исковата молба, което съобщение е било надлежно връчено на ищеца на осн. чл.50, ал.2 ГПК при отбелязване от страна на длъжностното лице по призоваване, че няма офис на дружеството и негов представител по сведения на живущи на адреса. При тези доказателства въззивният съд е направил извод за напускане на адреса от страна на дружеството и за приложимост на чл.50, ал.2 ГПК. Срокът за обжалване с начало датата на прилагане на съобщението към делото е бил изтекъл към датата на подаване на частна жалба вх. № 119397/18.09.2018г.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай ВКС констатира, че частният касатор формулира при позоваване на допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следния правен въпрос: За да се приложи фикцията на чл.50, ал.2 ГПК необходимо ли е длъжностното лице-връчител да е посочило в съобщението източника на информацията и начина на събирането й или е достатъчно единствено да е отбелязано, че страната е напуснала адреса или е освободила офиса? Позовава се на съдебна практика, обективирана в Решение № 127/06.07.2010г. по т.д. № 262/2010г. на ВКС, II т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице както общото, така и допълнителното основание за достъп до касация. Формулираният въпрос не отговаря на установените по делото факти, а именно че е налице отбелязване на 08.06.2016г. от длъжностното лице по призоваването върху съобщението по т.д. № 5184/2015г. на СГС до ищеца за връщане на исковата молба като нередовна, за събрани сведения от живущи на адреса. Освен това изводът на САС за редовно уведомяване на страната за съдебния акт за връщане на исковата молба, считано от момента на прилагане на горепосоченото съобщение към делото / предвид разпореждане на съдията-докладчик на 13.06.2016г./, т.е. без да се залепва уведомление по чл.50, ал.4 ГПК, е съобразен с констатацията, че ищецът вече един път е бил призоваван при условията на чл.50, ал.4 ГПК – връчване на съобщение за разпореждане за оставяне без движение от 03.08.2015г. Следователно в случая обуславящ за изхода от спора се явява въпросът как е било връчено съобщението за оставяне без движение на исковата молба, а не това за постановения акт, с който приключва производството по делото. Непротиворечива е съдебната практика на ВКС / напр. Решение № 169/31.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 670/2016 г., I т. о. и Решение № 803/13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2010 г., III г. о./, че при констатирани обстоятелства по чл.50, ал.4 ГПК и поставено веднъж уведомление със съдържанието за налични книжа на разположение на страната, бездействието при получаването им от канцеларията на съда не обуславя задължение съобщенията и за последващи процесуални действия в хода на делото, невръчени на адреса по същите причини, да се обявяват на страната идентично – с нови уведомления по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Уведомлението по чл.50, ал.4, изр.1 вр. чл.47, ал.1 ГПК има съдържание единствено на известие до страната за налични в канцеларията на съда книжа за същата, по конкретно дело. Ако в който и да е последващ момент до знанието на страната достигне съдържанието на първото (и единствено) уведомление, то би изпълнило предназначението си, да й предостави възможност, упражнявайки добросъвестно процесуалните си права, да получи всички налични към този момент, предназначени за нея, съдебни книжа и съобщения. Следователно, при първо редовно връчване на съдебни книжа на техния адресат чрез залепване на уведомление по чл.50, ал.4 ГПК във вр. с чл.47, ал.1 ГПК, за други процесуални действия, вкл. и за връчване на постановен краен съдебен акт второ уведомление не се залепва – изрично в този смисъл е правната норма, уредена в чл.50, ал.4, изр.2 ГПК.
Частният касатор не формулира в изложението към частната касационна жалба правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК за приложението на чл.50, ал.4 ГПК. От друга страна във фазата по селектиране на частната касационна жалба ВКС не може да извършва проверка за правилност на изводите на въззивния съд, че е била налице хипотезата на чл.50, ал.4 ГПК при връчване от СГС на първото по делото съобщение до ищеца.
В настоящия случай ВКС констатира, че частният касатор се позовава на наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалваното определение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното в частната касационна жалба обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Аргументите на страната съставляват доводи, представляващи оплакванията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, които не са тъждествени с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като приложното поле на последното следва да бъде ясно обосновано. Оплакването в частната касационна жалба за обективирана в частната въззивна жалба молба по чл.64 ГПК и непредприемане от страна на въззивния съд на действия по отношение на същата няма отношение към допустимостта, респ. правилността на обжалваното определение на САС. Видно от частна жалба вх. № 168925/27.12.2018г. по ч.гр.д. № 1265/2019г. на САС особеното искане не е за възстановяване на срок за отстраняване на нередовности по исковата молба, а за възстановяване на срока за обжалване на разпореждане на СГС за връщане на исковата молба. Следователно в посочената частна въззивна жалба частният жалбоподател е поддържал твърдение, че не е пропуснат срокът за обжалване на първоинстанционното разпореждане за връщане на исковата му молба и при условията на евентуалност – твърдение, че дори и да е пропуснат срокът, това се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Ето защо след като се реши въпросът за редовността на връчване на съобщение до ищеца за горепосочения съдебен акт / приключване на настоящето производство/, компетентният съд– СГС, следва да се произнесе по предявената в условията на евентуалност молба на осн. чл.64 ГПК, обективирана в частната въззивна жалба, като провери налице ли са особени непредвидени обстоятелства за надлежно уведомената по някой от допустимите по ГПК способи страна да не извърши в срок следващото се процесуално действие в защита на процесуалните й права – подаване на частна жалба срещу разпореждане за връщане на искова молба.
Поради изложеното обжалваното определение на САС не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1035/22.03.2019г. по ч.гр.д. № 1265/2019г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.