Определение №407 от по гр. дело №5204/5204 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 407
 
София, 11.06.2009 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  закрито  заседание на девети  юни, две хиляди и девета година,  в състав:
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:      EМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  
                                             ЧЛЕНОВЕ:      СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    
                                                                       ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 5204/2008 г.
                        Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. петров, гр. П., срещу въззивно решение от 28.02.2008г. по гр. дело № 1048/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочи се, че материалноправният спор касае въпросите по сметките и претенциите, разрешавани във втората фаза на съдебната делба, а също така и въпрос относно предела на проверка на първоинстанционното решение пред въззивната инстанция. Не е съобразено ТР №1/2000г., тъй като е налице влошаване положението на въззивника поради произнасяне на въззивния съд по незаявени въззивни основания.
Ответниците по касация С. Д. П. и Й. И. П., оспорват касационната жалба. Считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №54 от 26.07.2007г. по гр.д. № 61/2006г. на Пещерския районен съд, в частта, с която са отхвърлени претенцията на В. С. П. по чл.282, ал.2 ГПК /отм./ за присъждане на обезщетение в размер на 14 500 лева за период 18.05.2000г. – 30.10.2002г. и претенцията на С. Д. П. и Й. И. П. по чл.286 ГПК /отм./ за извършени подобрения в имота, предмет на делбата, до размер от 3 496,55 лева. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлена претенцията на С. Д. П. и Й. И. П. по чл.286 ГПК /отм./ в размера над 4 793,1 лева до 8 293,1 лева. Въззивният съд е приел, че претенцията на В. П. е неоснователна, тъй като той не е представил изискуемото по чл.31, ал.2 ЗС писмено поискване до останалите съсобственици. Прието е, че П. е бил лишен от ползване на делбения имот до 18.05.2000г., когато със заповед по чл.126,б”ж” ГПК е възстановено владението му върху ? ид.ч. Отправената от него нотариална покана е с дата на връчване 30.10.2002г. Претенцията обхваща период преди нотариалната покана – 18.05.2000г. – 30.10.2002г. Освен това не е установено, че ответниците по претенцията са ползвали имота за периода.
Касаторът не е развил конкретни доводи по какъв начин му е влошено положението като въззивник – кои непосочени като въззивни основания са разгледани от решаващия съд в противоречие с ТР№1/04.01.2001г. Разрешените в случая съществени процесуални въпроси по отношение въззивното производство обаче не са в противоречие, а са в съответствие с трайната практика на ВКС. По начало въззивната инстанция е инстанция по същество и дължи да разреши спора по същество. Съгласно разясненията, дадени в т.4 ТР№1/2001г. – при проверка правилността на решението, въззивният съд не е обвързан с оплакванията в нея, а разглежда спора по същество без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение. С оглед изложеното следва да се приеме, че поставеният в касационната жалба процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с ТР№1/2001г.
Относно поставения въпрос за сметките по реда на чл.282, ал.2 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение, не е в противоречие с практиката на ВКС относно елементите от фактическия състав на чл.31, ал.2 ЗС. Поставените в тази връзка въпроси касаят доказателствената тежест в процеса и преценката на установените факти, а оттук и обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на въззивното решение обаче би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но само след допускане на касационното обжалване, което е предварителен въпрос за селекция на жалбите с въведената с ГПК /Обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ факултативност на касационно обжалване.
Не са налице и третата група основания за допускане на касационно обжалване на решението – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Релевантни доводи в тази насока не са и развити. Посоченото от касатора не обуславя допустимост на касационното обжалване на основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
С оглед горното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.02.2008г. по гр. дело № 1048/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.