О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София, 01.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдия Ц. Георгиева ч. гр. д. № 2937/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. К. Г., подадена от пълномощника му адв. Н. Х., против определение № 197 на Пернишкия окръжен съд от 10.03.2015 г. по ч. гр. д. № 990/2014 г., с което е оставено без разглеждане възражение вх. № 30531 от 28.11.2014 г., подадено от П. К. Г. срещу издадената срещу него по ч.гр.д. № 1799/2013 г. на Пернишкия районен съд заповед № 1762/29.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на частната жалба ВКС съобрази следното:
Срещу П. К. Г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане сумата от 1007, 31 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва, както и направени по делото разноски. След неуспешни опити за връчване на заповедта за изпълнение, на вратата на апартамента е било поставено уведомление по чл. 47 ГПК. След изтичане на срока за получаване на книжата, с разпореждане от 19.11.2013г. съдът е разпоредил да се издаде изп. лист. Въз основа на подадено на 28.11.2014г. от П. Г. възражение по чл. 414 ГПК съдът е указал на заявителя [фирма] да предяви иск за установяване на вземането си в законния срок. На същата дата длъжникът П. Г. е подал и възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, по което е образувано гр.д. № 990/2014г. на Пернишкия окръжен съд, производството по което е прекратено с обжалваното пред ВКС определение.
За да остави без разглеждане възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и прекрати производството по делото съдът е приел, че за П. Г. не е налице правен интерес от подаване възражението по реда на чл.423 ГПК, тъй като с разпореждането на съда от 01.12.2014 г. възражението на длъжника по чл. 414 ГПК е било прието, съдът е предприел следващите се процесуални действия като е дал указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК, т.е. търсената от длъжника защита с иницииране на настоящето производство по чл. 423 ГПК вече е реализирана.
Частният жалбоподател намира за незаконосъобразни мотивите на съда за липса на правен интерес и излага подробни съображения за наличие на правен интерес от търсената защита.
Частната жалба е основателна.
Съдът, сезиран с установителния иск по чл. 422 ГПК, на общо основание дължи преценка на неговата допустимост, включително относно спазването на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение и наличието на обективирано във възражението оспорване на вземането от длъжника. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. Служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. В този смисъл е ТР № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, т. 10а, с което е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Предвид изложеното и с оглед правните последици при евентуалното му приемане, ВКС намира, че е налице правен интерес от подаденото възражение по чл. 423 ГПК.
По изложените съображения определението на Пернишкия окръжен съд следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 197 на Пернишкия окръжен съд от 10.03.2015 г. по ч. гр. д. № 990/2014 г., с което е оставено без разглеждане възражение вх. № 30531 от 28.11.2014 г., подадено от П. К. Г. срещу издадената срещу него по ч.гр.д. № 1799/2013 г. на Пернишкия районен съд заповед № 1762/29.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ВРЪЩА делото на Пернишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Председател:
Членове: