Определение №409 от 43735 по ч.пр. дело №1821/1821 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 409

гр. София, 27.09.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1821 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от П. В. Н. срещу определение № 195/02.05.2018г. по ч.т.д. № 18/2017г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване пред ВКС на определение № 25/23.01.2017г. по ч.т.д. № 18/2017г. на П..
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на молбата по чл.64, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.т.д. № 18/2017г. на П. е приключило с определение № 25/23.01.2017г. по същото дело за потвърждаване на определение № 2213/09.11.2016г. по т.д. № 455/2015г. на ПОС, с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите оздравителен план, предложен от П. В. Н. като съдружник във „В.”ООД.
Горепосоченото определениe е било съобщено на П. Н. на 08.02.2017г.
С молба вх. № 330/27.04.2017г. П. Н. е поискал да бъде възстановен срока за подаване на частна жалба срещу определение№ 25/23.01.2017г. по ч.т.д. № 18/2017г. на П.. В молбата се навеждат твърдения, че П. Н. е бил призоваван на адрес в гр. Пловдив, бул. В.Левски 170 чрез секретаря Р. Н., а не на неговия постоянен адрес като физическо лице – [улица].
При така установените факти, ВКС прави следните правни изводи:
Така изложените в молбата за възстановяване на срок обстоятелства имат отношение единствено към въпроса за надлежното уведомяване на П. Н. за определение № 25/23.01.2017г. на П. – на кой адрес, чрез кое лице. Те не могат да бъдат относими към предвидените според чл.64, ал.2 ГПК „особено непредвидени обстоятелства”, само в който случай е основателна молбата за възстановяване на пропуснат срок. Въпросът за надлежното уведомяване на страната е решен с определение № 527/28.09.2017г. по ч.т.д. № 1531/17г. на ВКС, II т.о., с което е потвърдено разпореждане от 05.05.2017г. по ч.т.д. № 18/2017г. на П. за връщане на частна жалба вх. № 3328/27.04.2017г. срещу определение № 25/23.01.2017г. по ч.т.д. № 18/2017г. на П., като подадена след срока за обжалване. Не е наведен и факт, който да е предвиден в специалната хипотеза на чл.46, ал.4 ГПК, нито е проведено доказване в тази насока.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 195/02.05.2018г. по ч.т.д. № 18/2017г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.