Определение №411 от 42482 по гр. дело №1455/1455 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 411

С. 22.04.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1455 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Т. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 453 от 11.12.2015г. по в.гр.д. № 709 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решение № 255 от 25.03.2015г. по гр.д.№ 6614/2014г. на Районен съд Перник в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.61 ал.2, във вр. ал.1 и чл.60 ЗЗД за сумата над 12 419.43лв. до присъдените 15 103.83лв. и вместо това е постановено друго, с което за тази разлика искът е отхвърлен, като е потвърдено решението в останалата част и е частично отменено решението в частта за разноските, като са присъдени такива и за въззивната инстанция и е определена дължимата такса.
К. обжалва акта досежно иска по чл.61 ал.2 ЗЗД, като счита същият за недопустим, поради произнасяне от съда по непредявен иск /счита, че предявения е по чл.59 ЗЗД/. Отделно, като се позовава на основа-ието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по въпроса: Как следва да се квалифицира иска на лицето, извършило подобрения в чужд имот със знанието и съгласието на собственика, когато същото не е владелец? Счита, че е налице противоречие с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 85 от 24.06.2014г. по гр.д.№ 1157/2014г. на ІІ гр.о., където е разгледана хипотеза на чл.62 ЗЗД /работа по пълномощие/ и № 402/20.06.2005г. по т.д.№ 687/2004г. относно иск по чл.59 ЗЗД, без задължителен характер./Позовава се и на решения № 92/1997г. на ІV г.о. и № 225 от 7.03.1975г.на ІІІ г.о., също без задължителен характер, които не представя/. Според касатора, поставеният въпрос още е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е релевантен към актуалната хипотеза на последиците от фактическото съпружеско съжителство, което не е уредено в СК.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Безспорните факти по делото са: че страните са живели съвместно до края на 2010г. в жилище, собственост на ответника по силата на н.а.№ 35/1997г. С негово съгласие и участие, двамата през 2009г. са извършили основен ремонт на жилището, включващ ремонт на електрическата инсталация и на водопроводна мрежа, поставяне на гипсо-картон и шпакловка, смяна на врати, на дограма, боядисване на стени, поставяне на плочки в банята, изграждане на барплот, бутане на стена, ново обзавеждане в кухня, хол и спалня. Ищцата е представила стокови разписки, фактури, складови разписки, касови бонове, установяващи, че е закупила трапезен ъгъл, светителни тела, ключове, паркет, обзавеждане за спалня, маса, шкаф и шкаф за баня, интериорни врати, входна врата и прозорец. Според показанията на свидетелите Е., Е. /брат на ищцата/, Д. и В., ремонтът е извършван с материали, закупени от ищцата, която е и заплащала на работниците за труда. Според останалите свидетели Г., Т. /майка на ответника/ и И. – ответникът е този, който е купувал материали и е заплащал труда. Преди ремонта, апартаментът не е бил годен за живеене /бил е с голи стени/. Според заключението на приетата по делото оценъчна експертиза, същият е на стойност 15 616.97лв./от които 3 334.18лв. за труд/, а с подобренията стойността на имота се е увеличила с 12 396лв.
През този период и двамата са теглили заем. Ищцата с договор от 19.03.2009г. с „О. АД”, е получила потребителски кредит, с обезпечение, в размер на 15 000лв. /с поръчител ответника/, а ответникът е сключил с [фирма] два договора за потребителски кредит – на 9.01.2008г. 3а 10 000лв. и на 12.08.2008г. за 17 000лв.
При тези данни, въззивният съд е приел, че и двете страни са предприели действия /вложили са средства и усилия/ по извършване на ремонт, като размерът на участието на всеки един подлежи на доказване. Относно действията на ищцата, които са извършени при липса на сключен договор, но не само в чужд, но и в собствен интерес /защото е имала намерение да живее в имота, заедно с ответника/, съдът е приел, че на основание чл.61 ал.2 ЗЗД /водене на чужда работа без пълномощие/, на нея й се дължи сумата, с която заинтересованият се е обогатил. В. съд е преценил, че за част от приетите по делото платежни документи /на стойност 1 4467.81лв./ не се установява заплащането на посочените в тях суми да е направено от ищцата и че следва да се приспаднат сумите /в общ размер от 1 216.59лв./, удържани от съдия-изпълнителя от сметката на ответника, в резултат на което е счел иска за основателен до 12 419.43лв.
Поставеният от касатора въпрос, съставлява общо основание за допустимост, защото е свързан с решаващите изводи на съда. Касационно обжалване обаче не следва да се допуска, защото същият е разрешен в съответствие с установената още с Тълкувателно решение № 85 от 2.12.1968г. по гр.д.№ 149/68г. на Пленума на ВС практика. В последното ясно са разграничени различните хипотези на извършване на подобрения в чужд имот със знанието и съгласието на собственика. Изрично е посочено, че в случаите, когато се касае до подобрения в чужд имот, извършени от лице, което не е владелец, не е държател и не се намира в договорни отношения със собственика на имота, за извършването на тези подобрения, правата на това лице следва да се уредят съобразно разпоредбите на чл.60-62 ЗЗД. В случаите, когато подобренията са извършени от държател, отношенията се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Даденото от въззивният съд разрешение е в съответствие с цитираната практика, поради което твърденията на касатора за противоречие с установената практика не могат да бъдат споделени. Наличието на трайно установена практика по поставения въпрос изключва и основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. /Цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК са ирелевантни, тъй като са постановени по различни от настоящия правни въпроси: Решение № 85 от 24.06.2014г. е постановено по въпроси, касаещи приложението на чл.41 ал.1 ЗС и третира отношения между съсобственици в етажна собственост, а решение № 402/20.06.2005г. касае хипотеза, при която е налице сключен наемен договор/.
Твърденията за недопустимост на постановения акт поради произнасяне по непредявен иск, също не могат да бъдат споделени. В конкретния случай, в съответствие с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е дал защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца, разглеждайки исковете в поредността, в която са предявени и съобразно наведените в исковата молба доводи. Тезата на касатора, че коректното правно основание е чл.59 ЗЗД, не може да бъде споделена пред вид приетото в Постановление № 1/1979г., че искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим, ако за ищеца съществува друг иск за защита на правата му.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 453 от 11.12.2015г. по в.гр.д. № 709 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П. :
ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
sert