3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
С. 14.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 355/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Й. Тонов Тонов, П. С. Тонова, Ц. Иванова Тонова и В. Тонова К., подадена от пълномощника адв. М. М., срещу определението на Върховният касационен съд, № 192 от 06.04.2012г., постановено по ч.гр.д. № 991/2011г., с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за освобождаването им от заплащане на дължимата държавна такса за касационното производство, евентуално за разрешаване вдигането на допуснати възбрани върху четири имота, с цел заплащане на дължимата държавна такса и договореното адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба К. [населено място] в представения писмен отговор моли определението да се потвърди.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на частната жалба ВКС взе предвид следното:
В. съд е оставил без уважение искането на частните жалбоподатели за освобождаването им от заплащане на дължимата държавна такса за касационното производство по съображения, че по отношение на търговските дружества, каквото е [фирма], няма законова възможност да бъдат освободени от внасяне на държавна такса, а по отношение на физическите лица не са представени доказателства в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 2 ГПК, че нямат достатъчно средства за заплащане на държавната такса. Доколкото са представени такива доказателства, те отразяват само част от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид по чл. 83, ал. 2 ГПК и не отразяват липсата на други източници на средства и друго имущество, от които дължимата държавна такса да бъде поета. Евентуалното искане е прието от съда за неоснователно по отношение на физическите лица по изложените по-горе съображения, че не установена невъзможност за заплащане на дължимата сума с друго имущество, а по отношение на търговското дружество поради липса на данни за налични оборотни средства и за общото му финансово състояние след проверявания период.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда възможност за освобождаване от внасяне на държавна такса само на физически лица, но не и на търговци каквото е [фирма]. Правилни са фактическите и правни изводи и по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса на физическите лица. За установяване липсата на средства частните жалбоподатели са представили данни за липса на доходи от заетост по трудово правоотношение за П. Тонова, за размера на пенсията на Ц. Тонова, за размера на трудовото възнаграждение на В. Тонова, но не са представени никакви доказателства за имущественото състояние на лицата. Твърденията за липса на средства са разколебани и от приложените към отговора на К. документи /например за получени от Й. Тонов суми от [фирма] през периода 01.01.21012г. – 14.05.2012г. от продажба на метали/, а също и от данните по делото за наличието на имущество, което не е предмет на възбрана в настоящото производство. Освобождаването от внасяне на такси и разноски по производството, съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, е предпоставено освен от липсата на доходи, и от имущественото състояние, удостоверено с декларация, каквито в случая частните жалбоподатели не са представили.
Правилно е оставено без уважение и искането за разрешаване на вдигане на допуснатите възбрани върху четири имота, с цел заплащане на дължимата държавна такса и договореното адвокатско възнаграждение. По искането на [фирма] за разрешаване на разпоредителни сделки с имущество на дружеството, върху което е наложен запор, с цел заплащане на държавната такса по въззивната жалба, е постановено определение № 198 от 09.03.2012г. по ч.гр.д. № 141/2012г. на ІV г.о. на ВКС, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за разрешаване извършването на разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по З. на основание чл. 23, ал. 4, т. 7 З.. Прието е, че не е установена невъзможността на дружеството да заплати сумата за такси в производството по делото. Актуални данни за финансовото състояние на дружеството не са представени и в настоящото производство.
По изложените съображения определението на Върховния касационен съд следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Върховният касационен съд, ІV г.о., № 192 от 06.04.2012г., постановено по ч.гр.д. № 991/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: