3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 20.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1433/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Прокуратурата на Република България против решение № 72 от 11. 08. 2011 г. по гр. д. № 178/2011 г. на Бургаския апелативен съд, ГО, 7 с-в в частта, с която е потвърдено решение № 40 от 17. 05. 2011 г. по гр. д. № 9/2011 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която предявеният от А. А. К. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 20000 лв. и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 20000 лв. до сумата 30000 лв. и вместо това е постановено решение, с което е присъдена допълнително сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваните части и се иска отмяната му в същите и отхвърляне на иска.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба А. А. К. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси: а/. за да се ангажира отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, следва ли претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с точки 3 и 11 от ТР 3/2005 г. и е присъдено обезщетение при липса на причинно-следствена връзка между вредите и воденото наказателно производство; б/. следва ли мотивите към решението да съдържат изложение на всички обстоятелства, които са от значение при преценка основателността на иска, в случая – за наличие на причинно-следствена връзка между търпените неимуществени вреди и воденото наказателно производство за престъпленията, по които ищецът е оправдан, с твърдения, че по този въпрос решението противоречи на т. 19 от ТР № 1/4. 01. 2001 г.
Относно първия посочен правен въпрос /за да се ангажира отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, следва ли претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането/ неоснователен е доводът за решаването му в противоречие с приетото в точки 3 и 11 от ТР 3/2005 г. По настоящото дело са претендирани вреди за незаконно обвинение в извършване на четири престъпления от общо пет, предмет на водено срещу ищеца наказателно производство. Присъденото обезщетение е за неимуществени вреди, които същият е претърпял в резултат на незаконното обвинение за престъпленията, по които е бил оправдан. Тоест, налице е причинно-следствена връзка между незаконността на обвиненията за тези престъпления и неимуществените вреди, изразяващи се в причинени негативни психични изживявания. При преценка основателността на иска и определяне на вредите съдът е съобразил броя и тежестта на престъпленията, предмет на оправдателната присъда, спрямо тежестта на престъплението, за което същият е бил осъден. В съответствие с указанията, дадени с ПМС № 4/68 г., е отчел всички обстоятелства, които са от значение при определяне на търпените неимуществени вреди – тежестта на обвиненията, предмет на оправдателната присъда, взетата мярка за неотклонение, продължителността на наказателното производство, начина по който обвинението с е отразило на психиката на ищеца и продължителността и интензитета на породените от това негативни емоционални изживявания. Съобразил е и приноса на ищеца за образуване на наказателно производство и настъпване на вредоносния резултат, изразяващ в извършване на деяние, съставляващо престъпление, за което е постановена осъдителна присъда.
Относно втория поставен въпрос – липсва противоречие с указанията, дадени в точка 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. Мотивите към въззивното решение отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, съдържат фактически и правни изводи за всички релевантни за спора факти и обстоятелства и при изготвянето им съдът е съобразил изискванията на действащия понастоящем процесуален закон.
Ответникът по касационната жалба не претендира разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 11. 08. 2011 г. по гр. д. № 178/2011 г. на Бургаския апелативен съд, ГО, 7 с-в в частта, с която е потвърдено решение № 40 от 17. 05. 2011 г. по гр. д. № 9/2011 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която предявеният от А. А. К. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени вреди, е уважен за сумата 20000 лв. и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 20000 лв. до сумата 30000 лв. и вместо това е постановено решение, с което е присъдена допълнително сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: