8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
[населено място] ,12.10.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди и осемнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 991/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Петрови 2015”ЕООД против решение № 210/30.10.2017 г. по т.д.№ 173/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2/ 20.02.2017 г. по т.д.№ 35/2016 г. на Разградски окръжен съд.С потвърденото решение е уважен предявеният от синдика на „Колеви” ООД / в несъстоятелност / – Д. Х., против дружеството в несъстоятелност и касатора, иск, с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, за прогласяване за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Колеви„ООД извършената между ответниците сделка – цесия от 29.10.2015 г., по силата на която цедентът „Колеви„ООД e прехвърлил възмездно на цесионера „ Петрови 2015„ ЕООД вземане в размер от 282 970 лева, произхождащо от непозволено увреждане, с длъжник ЧСИ Г. Ш. С., срещу цената от 100 лева. Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на въззивното решение. Счита същото недопустимо поради нередовност на исковата молба, за която и въззивният съд следи служебно, поради недостатъчна индивидуализация на вземането, прехвърлено с договора за цесия, съобразявайки,че като предмет на висящото паралелно съдебно производство между цедента и длъжника – ЧСИ Г. С., за установяване на вземането, същото е индивидуализирано с три различни правопораждащи факта / увреждащи изпълнителни действия по различни публични продани / . Недопустимостта се твърди и предвид отказа на съда да спре производството, с оглед спряното производство по несъстоятелност, при което, според касатора,синдикът е изгубил процесуалноправната си легитимация за участие в същото, респ. за водене на иска по чл.647 ТЗ .Същото основание се твърди в евентуалност и като основание за неправилност на съдебния акт. Въззивното решение се твърди постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила: недопусната от въззивния съд експертиза за установяване „ реалната стойност „ на вземането, както и недадени от съда указания до страната, за представяне на доказателства относно „начина на формиране на вземането„, а също и поради липсата на мотиви относно извода за „значително надвишаване„ стойността на полученото от стойността на даденото от дружеството в несъстоятелност. По начало касаторът счита, че за уважаването на иска по чл.647 ТЗ, за прогласяване недействителност на договора за цесия, задължителна предпоставка се явява установяването на вземането по основание и размер – предмет на друго висящо съдебно производство, тъй като ако такова вземане бъде отречено, то искът по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ следва също да бъде отхвърлен.В тази връзка касаторът намира, че съществено процесуално нарушение на съда е и отказа за спиране на настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на спора относно вземането на „Колеви„ООД /в несъстоятелност/ спрямо ЧСИ Г. С.. Неправилно,според страната, значителното надвишаване е преценено на база „номиналната стойност„ на вземането, имайки предвид тази, посочена в договора за цесия. Касаторът счита решението постановено и в противоречие с материалния закон – чл.647 ал.1 т.3 ТЗ – в аспект на приетата неравностойност на насрещните престации по договора за цесия. Според страната, от значение за уважаване на иска е и установяване недобросъвестност на приобретателя – цесионер, в смисъл на формирано у същия знание, че със сключването на договора за цесия уврежда интересите на кредиторите на цедента.
Ответните страни – синдика на „ Колеви „ ООД / несъстоятелност /и самото дружество в несъстоятелност- не са взели становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
С иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е атакуван сключен на 29.10.2015 г., между дружеството в несъстоятелност „Колеви„ООД /цедент/ и „ Петрови 2015„ЕООД / цесионер/ , договор за цесия , по силата на който вземане на цедента към ЧСИ Г. С. , в размер на 282 970 лева , е прехвърлено възмездно на цесионера , срещу цена от 100 лева.Няма спор относно останалите предпоставки за уважаване на иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ , доколкото молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 13.11.2015 г. / след сключването на договора за цесия / ,а сделката следва определената с решението по несъстоятелността на търговеца начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2012 година. Ответникът е оспорвал редовността на исковата молба, като е твърдял, че в производство по установяване на вземането, водено срещу длъжника ЧСИ Г. С. и все още висящо, са предявени в евентуално съединение искове за три различни по правопораждащи факти вземания, докато в настоящото производство се претендира едно вземане. Ответникът е оспорвал и основателността на иска с твърдението, че вземането не е ликвидно и изискуемо – установяването му е предмет на преждеупоменатото, все още висящо съдебно производство,по иск на цедента против длъжника. Претендирал е спиране на производството по иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване със сила на пресъдено нещо на спора относно вземането. Ответникът счита, че и отхвърлянето на иска по висящото паралелно исково производство би било от значение за изхода на настоящия спор, тъй като ако вземане не съществува, то очевидно не е налице неравностойно разпореждане, по смисъла на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ.Оспорвал е значителното разминаване между стойностите на даденото и полученото, като е твърдял, че такава преценка, преди установяването на действителния размер на вземането, е по начало невъзможна, както и че даденото следва да бъде преценявано не по номиналната му / тази по договора / стойност, а съобразно „ реалната му стойност„,вероятно визирайки събираемостта му или окончателния му размер, със съдебното решение, в случай на уважаване на иска на цедента срещу длъжника. Първоинстанционният съд е уважил иска , а въззивният потвърдил решението му със следните мотиви: вземането е достатъчно индивидуализирано, така , както фигурира в договора за цесия – по размер и с произход от непозволено увреждане , с длъжник ЧСИ Г. С., като е приел за установено по делото, че се касае за обезщетение на имуществени вреди, търпими от осъществени, по образуваното при ЧСИ С. изпълнително дело № 20117610400850, публични продажби на имущество; съществуването на вземането е от значение за действителността на договора за цесия, не и за разглеждането на иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, обосновавайки се с правните последици от обявяване на недействителността, само и единствено по отношение кредиторите на несъстоятелността, не и между страните по атакуваната сделка. Ако вземането не съществува, не би се реализирала практическата цел на водения иск : връщане на даденото в масата на несъстоятелността. Съдът се е позовал на съдебната практика, която не изисква вземането – предмет на цесия – да бъде безспорно, изискуемо и ликвидно, а не допуска единствено прехвърляне на бъдещи вземания, невъзникнали по основание, независимо от установеността на размера. В този смисъл е отхвърлил преюдициалността на спора по гр.д.№ 96/2015 г. по описа на Разградски окръжен съд, с предмет установяване на вземането по основание и размер, по иск на цедента срещу длъжника ЧСИ Г. С.. Значително надвишаване стойността на даденото от тази на полученото съдът е обосновал с простото съпоставяне на двете стойности, предвид фрапиращото им несъответствие – 2 828,70 пъти по-малка стойност на полученото, спрямо тази на даденото. Въззивният съд е посочил, че в първоинстанционното производство не е поискана експертиза за установяване „ реалната стойност „ на вземането, а от друга страна,че такава не е и необходима, предвид видната значителна неравностойност, посочена предходно.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/Длъжен ли е въззивният съд да спре на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по иск с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ,предявен от синдика, в случай че производството по несъстоятелност на дружеството, чийто синдик е ищеца, е спряно ? ;2/ Обуславящ ли е за решението по иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ ,с който се иска обявяване за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на договор за цесия, сключен от длъжника , изходът от правен спор по друго дело,чийто предмет е размера на вземането , прехвърлено с този договор за цесия ? Длъжен ли е въззивният съд да спре, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, производството по отменителния иск до приключване на исковото производство, доколкото въпросът относно размера на вземането е преюдициален по отношение основателността на иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ? Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказа на съда да спре производството в такава хипотеза ? – въпросите обосновавани като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно чл. 280 ал.1 т.3 ГПК; 3/ При отменителен иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ,когато се иска обявяване недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на договор за цесия, длъжен ли е въззивният съд да даде указания на ищеца да посочи как е формиран размера на вземането, предмет на договора за цесия ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с т.2 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС;4/ При въведено с въззивната жалба оплакване,че реалната стойност на прехвърленото с договора за цесия имущество е погрешно установен от първоинстанционния съд, длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза за определяне на тази стойност, доколкото стойността на вземането е правнорелевантен факт, от който зависи изхода на делото ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с т.3 на ТР № 1/ 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 9 по т.д.№ 2690/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС ; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи ясни и убедителни мотиви относно въведените с въззивната жалба доводи, че е налице разлика между номиналната и реалната стойност на имуществото, предмет на договора за цесия, чиято недействителност се претендира с отменителния иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с реш.№ 107 по т.д.№ 742/ 2010 г. на І т.о., реш.№ 106 по т.д.№ 388/2012 г. на ІІ т.о., реш.№ 157 по т.д.№ 823/2010 г. на ІІ т.о., реш. № 241 по гр.д.№ 850/2011 г. на ІІ г.о. и решение № 4 по гр.д.№ 3322/ 2015 г. на ІІ г.о. на ВКС; 6/ Налице ли е тъждество между посочената в договора за цесия стойност на вземането и реалната стойност на придобитото от цесионера имущество ? Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, следва ли да се приеме,че е налице значителна неравностойност на престациите на цедента и цесионера по договора за цесия, чиято отмяна се иска на основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ,в случаите когато не е установена действителната стойност на придобитото от цесионера имущество ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с реш.№ 32 по т.д.№ 438/2009 г. на ІІ т.о. и реш.№ 107 по т.д.№ 742/ 2010 г. на І т.о. на ВКС; 7/Следва ли да бъде отхвърлен, като неоснователен, отменителният иск с правно основание чл. 647 ал.1 т.3 ГПК, в случаите, когато при сключване на договора за цесия приобретателят на вземането е бил добросъвестен и не е знаел за правата на кредиторите на несъстоятелността ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с позоваване на неформирана съдебна практика в отговор на същия.
Първият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото ответникът – касатор го е въвел, като предмет на възражение срещу произнасянето по същество, макар и в неотносимост към конкретна хипотеза на чл.229 ГПК. Не е обоснован допълнителния селективен критерий, сочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : не е посочена непълната, неясна или противоречива правна норма , приложима в отговор на поставения въпрос, която е предпоставила противоречива съдебна практика или еднозначна такава, но явяваща се неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС . По начало е неясна логиката на ответника за спиране на производството, предвид спряно производство по несъстоятелност на „Колеви„ООД. Правомощията на синдика се прекратяват едва с прекратяване на производството по несъстоятелност – чл.736 ал.1 ТЗ, но дори да биха се прекратявали при спиране, последицата не би рефлектирала в спиране, а в прекратяване на исковото производство.От друга страна самото производство по несъстоятелност няма преюдициален за спора по чл.647 ТЗ характер – не от следващите се след откриването му действия на съда по несъстоятелността зависи изхода на правния спор / в аспект на хипотеза по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК / .
Втората група въпроси е предпоставена от възражението на ответника – касатор за спиране на производството по делото, до приключване със сила на пресъдено нещо на спора – предмет на висящо исково производство по осъдителен иск на „Колеви„ООД / в несъстоятелност / срещу длъжника по цедираното вземане – ЧСИ С.. Отказът да се спре производството при наличие на действително преюдициален за изхода на същото спор би бил решаващ за изхода на спора, поради което въпросът удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но не удовлетворява допълнителния селективен такъв, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по идентични на гореизложените съображения – за некореспондиране с приложението на подлежаща на тълкуване правна норма и съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правилни са съображенията на съда, че решението по иска с правно основание чл.647 ТЗ няма правни последици за страните по атакуваната сделка,а уважаването му единствено я прави непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелността.Доколкото сделката е действителна, тя би предпоставила реализиране правните последици на евентуално позитивно за кредиторите на несъстоятелността решение по чл.647 ТЗ . Недействителността й, обаче,противопоставима между страните, е ирелевантна за прогласяването й за недействителна по отношение на кредиторите – в този случай решението просто би било лишено от ефективни правни последици. По важното е,обаче, че липсва съотношение на преюдициалност на спора за установяване на вземането по основание и размер и този по чл.647 ТЗ, с оглед подлежащите на съобразяване предпоставки от фактическия състав на нормата. При това касаторът визира преюдициалното значение на спора между цедента и длъжника по отношение действителния р а з м е р на вземането. Същият, обаче и ако би бил различен на посочения в договора за цесия , не предпоставя извод за постигнато между страните съгласие за ангажиране с правните му последици и при така променените обстоятелства – размер на цедираното вземане. Поради тези съображения са напълно нелогични доводите на ответника за несъобразяване на „реалната стойност„ на вземането, доколкото под „реална„ има предвид действителния му размер, който ще бъде евентуално установен с иска на цедента срещу длъжника.
Третият от въпросите е относим към възражението за нередовност на исковата молба, поради недостатъчна индивидуализация на вземането . Въззивният съд е счел, че такава нередовност не е налице : вземането е индивидуализирано, съгласно предмета на договора за цесия – с размер, произход – непозволено увреждане, конкретизиран в хода на производството, като вреди от незаконосъобразно осъществени публични продани в хода на изпълнително производство,образувано и водено от длъжника – ЧСИ С.. Именно с този размер и произход вземането е цедирано на касатора. Възражението за нередовност на исковата молба не се споделя за основателно и от настоящата инстанция, поради което въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Последното изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Четвъртият от въпросите е относим към касационен довод за процесуално нарушение на съда,състоящо се в отказ да допусне експертиза за установяване на „ реалната стойност „ на прехвърленото вземане. Дори да се приеме, че удовлетворява общия селективен критерий, доколкото въззивният съд е отказал допускане на такава експертиза, макар по съображения за преклудиране на доказателственото искане – неотправено в първа инстанция, а едва с въззивната жалба, въпросът не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, със соченото противоречие на отказа на въззивния съд за допускане на експертизата със задължителните указания в т.3 на ТР №1 / 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС . Последните са относими към съвършено различна от настоящата хипотеза : когато искът е установен по основание, но липсват доказателства за размера му . Касаторът неправилно приравнява „ размера „ на даденото по атакуваната сделка , като елемент от фактическия състав , определящ основанието на иска, с размер на самия иск, който не е осъдителен, а конститутивен. Посочените задължителни указания на т.3 от ТР са относими към приложението на чл.162 ГПК, която норма няма отношение към произнасянето на съда по иска с правно основание чл.647 ТЗ, досежно преценка на съотношението в стойностите на даденото и полученото. Отделно е останало неясно какво под „ реална стойност на паричното вземане „ визира ответникът.В случай, че визира реално дължимото, съобразно изхода на спора по паралелно висящото исково производство срещу длъжника, съображения за несъстоятелност на довода се посочиха по-горе. В случай ,че визира действителната събираемост на вземането и в този смисъл адекватност на насрещната престация от 100 лева, то тази действителна събираемост не е обоснована с конкретни обстоятелства , които съдът да би преценил, евентуално възложил за проверка от специализирана експертиза. Отделно , предвид драстичното разминаване в двете противопоставими стойности – повече от 2 000 пъти, съдът е отрекъл разумна възможност за обосноваване на такава адекватност.
В аспект на преждепосоченото се явяват неудовлетворяващи общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК петият и шестият от поставените въпроси. Въззивният съд е изложил мотиви относно преценката за неадекватност на разменените престации, а твърдяната от ответника различна „ реална стойност” на вземането по начало не е била обоснована с конкретни факти и доказателства, по отношение които съдът да е допуснал процесуално нарушение с недопускането или несъобразяването им и които да биха предпоставили допълнително мотивиране, извън мотивиране неотносимостта на установимия в исковото производство против длъжника – ЧСИ С. размер на вземането. Шестият въпрос е по начало фактологичен – предпоставя отговор съобразно конкретиката на спора, а не еднозначен и приложим във всички хипотези на иск по чл. 647 ТЗ отговор на правен въпрос , а и изхожда от невярна предпоставка – за установена разлика между номинална и реална стойност, за каквато разлика липсват обосноваващи я доводи за факти и доказателства. Необосноваването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителните селективни критерии.
Седмият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий, доколкото формално е въведен в спора и отговор на същия е даден с въззивното решение.Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед неустановеност на предпоставките, посочени в задължителните указания в т.4 на ТР №1/2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е изначално нелогичен, с оглед хипотезиса на чл.647 ТЗ, който не отдава значение на добросъвестността на приобретателя, за разлика от аналогичния иск за относителна недействителност на сделка спрямо кредитори на прехвърлителя , уреден в чл.135 ЗЗД или при обявяването на недействителност на действия и сделки по чл.646 ТЗ , съобразно ал.3 вр. с ал.2 на разпоредбата, в който случай знанието за неплатежоспособността или свръхзадължеността на търговеца предпоставя различни от предвидените в ал.2 срокове. Отговор на въпроса, в смисъла поддържан от касатора, би обезсмислил уредбата на отменителните искове и в частност – на този по чл. 647 ТЗ.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 210/30.10.2017 г. по т.д.№ 173/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: