4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
С. 06.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1571/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. И., И. Г. И. и Д. Г. В., всички от[населено място], подадена от пълномощника им адв. А. А., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 268 от 03.06.2010г. по в.гр.д. № 846/2009г., с което е отменено решението на Добричкия районен съд, № 64 от 25.06.2009г. по гр.д. № 1814/2008г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 200 КТ на А. И. за разликата над 34 667 лв. до 25 000 лв., на И. Г. за разликата над 32 204 лв. до 25 000 лв. и на Д. Г. за разликата над 32 204 лв. до 25 000 лв., и с въззивното решение исковете са отхвърлени за разликата над 25 000 лв. по отношение на тримата ищци. Обжалва се и определение № 483 от 145.07.2010г., постановено по същото дело, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което А. И. И., И. Г. И. и Д. Г. В. са осъдени да заплатят на ответника [фирма] разноските по делото.
Ответникът по касация [фирма][населено място] е подал насрещна касационна жалба и отговор на касационната жалба, в който моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изпълнение на указанията на съда да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателите са депозирали Обосновка към касационната жалба на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, която обаче не съдържа процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В нея са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, изразяващи се в допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Приложени са решение № 57/07.02.2005г. по гр.д. № 1659/2003г. ВКС ІІІ г.о., решение № 377/07.03.2005г. по гр.д. № 3667/2002г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 207/28.02.2006г. ІІІ г.о. ВКС. Оплакването за недопустимост е обосновано с доводи, че постановеното от първоинстанционния съд допълнително решение е недопустимо.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. С решение № 3 от 25.08.2009г. по гр.д. № 1814/2008г. Добричкият районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си от 25.06.2009г. като е постановил диспозитив относно отхвърлената част на исковете, съгласно формираната воля за частичното им уважаване. Със същото решение е допълнено решението от 25.06.2009г. с присъждане на разноските по делото. Описаните процесуални действия на първоинстанционния съд не съставляват недопустимо произнасяне, поради което въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване поради вероятност да е недопустимо.
Относно правилността на въззивното решение допускането до касационно обжалване е предпоставено от посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, който е решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно посоченото Тълкувателно решение непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По частната жалба срещу определение № 483 от 145.07.2010г.:
Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК определението на съда за допълване или изменение на постановеното решение в частта му за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението – в случая след произнасяне по реда на чл. 288 ГПК относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В частната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на определението, а в обосновката към жалбата е поставен въпросът допустимо ли е упълномощаване за въззивната инстанция на същия процесуален представител на ответника, който въпрос според жалбоподателите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Относно допустимостта на съдебния акт следва да се има предвид изложеното по-горе относно допустимостта на въззивното решение. Процесуалните действия на въззивния съд по постановяване на определението по реда на чл. 248 ГПК не съставляват недопустимо произнасяне, поради което обжалваното определение не следва да се допусне до касационно обжалване поради вероятност да е недопустимо. Поставеният процесуалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е решен от въззивния съд при точно прилагане на закона. Договор за правна защита и съдействие с адвокат може да бъде сключен както за всички инстанции, така и за определена инстанция, при съблюдаване на минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които са определени за една инстанция в раздел ІІІ от същата Наредба.
На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1100 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 268 от 03.06.2010г. по в.гр.д. № 846/2009г. и на определение № 483 от 15.07.2010г., постановено по същото дело.
ОСЪЖДА А. И. И., И. Г. И. и Д. Г. В., всички от[населено място], да заплатят на [фирма][населено място] сумата 1100 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: