Определение №418 от 42523 по търг. дело №2626/2626 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№418
гр. София, 02.06.2016

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11.05., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2626/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. П. срещу решение №1299 от 17.06.2015 г. постановено от САС по т.д. №1493/2015г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 29/09.01.2015 г., постановено по т.д. №4738/2013 г. на СГС, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма]-София за сумите от: 48 132 лева-заплатени авансово от ищеца на ответника, която се формира от първоначална лизингова вноска в размер на 36 000 лева без ДДС и разходите по доставката и регистрацията на лизинговите вещи по развален в последствие договор за лизинг и 12 800 лева –лихва за забава за периода от 28.03.2011 г. до датата на предявяване на иска-06.08.2013 г. .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване не се сочи, някое от конкретно визираните основания в чл.280 ал.1,т.1-т.3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба изпраща писмен отговор, в който се излагат съображения за липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените искове, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Между страните по делото на 06.08.2008 г. е сключен договор за финансов лизинг , по силата на който ответникът като лизингодател се е задължил да предаде на ищеца ползването на два седлови влекача М. и бордово полуремарке Х.. Последният в качеството си на лизингодател е следвало да заплати първоначална лизингова вноска в размер на 36 000 лева без ДДС и да заплати разходите по доставката и регистрацията на лизинговите вещи в петдневен срок след подписване на договора, което не се спори, а и от заключението на счетоводната експертиза се установява, че е изпълнено. Останалите вноски е следвало да стават съобразно погасителен план-част от самия договор. В приложение В към договора за лизинг, носещо подписа и на управителя на ищцовото дружество В. Г. се установява, че лизинговите вещи са предадени на последния. Този документ е бил оспорен от ищеца, с оглед подправяне на неговото съдържание,без да се оспорва автентичността на положения под него подпис на управителя В.Г.. Според решаващият въззивен състав, така твърдяното подправяне на съдържанието на документа не се доказва, което по принцип е било в доказателствена тежест на оспорващия ищец, доколкото носи подписа на неговия представител. Относно самия факт на предаването на лизинговите вещи на ищеца-лизингодател от страна на дружеството –доставчик на товарните автомобили са разпитани като свидетели управителят на последното и бащата на управителя на дружеството. ищец. Съдът е кредитирал показанията на първия, но не и на втория, с оглед близката роднинска връзка на свидетеля с В. Г.. Не се спори, че ищецът като лизингополучател не е плащал последващите лизингови вноски, съобразно погасителния план, което според съда е достатъчно основание за развалянето на договора за лизинг от лизингодателя с едностранно предизвестие от 12.12.2008 г.. Според съда в този случай развалянето няма обратно действие, тъй като по своето естество договорът за финансов лизинг е с продължително изпълнение по смисъла на чл.88 ал.1, предложение 2 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се формулират като правни въпроси, които да се поставят на преценка по критериите за допускане на касационен контрол, уредени в чл.280 ал.1 ГПК следните такива: дали доставчикът на лизинговата вещ бил страна по процесния договор за лизинг и е ли същият заинтересована страна, как следвало да се преценяват показанията на свидетел, които противоречат на официален документ , с какви правомощия и в какво качество доставчикът твърди,че е предал лизинговите вещи и дали за договорите за лизинг се прилага чл.88 ал.1, предложение 2 ЗЗД. От така формулираните въпроси само последният има качеството на правен -т.е. по тълкуването и конкретна правна разпоредба, с оглед на прилагането на нормата в нея. Останалите са фактически такива, т.е. отговорът им е в зависимост от наличието или не на определени факти по конкретния спор.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. В настоящия случай касаторът не сочи изобщо и не обосновава наличието на някоя от допълнителните предпоставки в чл. 280 ал.1 т.т.1-3 ГПК по отношение на единствения правен въпрос.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1299 от 17.06.2015 г. постановено от САС по т.д. №1493/2015г..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар