О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 01.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2821/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”Феникс-М” ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу решение № 59 от 04.07.2018 г. по в.т.д. № 114/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 45 от 04.01.2018 г. на Окръжен съд – Ямбол за отхвърляне на предявения срещу „Геоконсулт 2010” ЕООД иск по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 29 546 лв. – неплатена цена на 107,440 тона пшеница, ведно със законната лихва от предявяване на иска. С първоинстанционното решение са признати за неистински товарителници №№ 611038, 611039 и 611041 от 11.08.2016 г. в частта им относно посоченото място на натоварване, както и фактура № 1260/12.08.2016 г., като са изключени от доказателствата по делото.
Според уточнените касационни оплаквания, въззивното решение се атакува като материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд не е преценил данните, съдържащи се в представените три броя кантарни бележки, както и в противоречие със законовата презумпция на чл.301 ТЗ не е взел предвид установеното по делото знание у ненадлежно представлявания ответник за извършените от негово име действия по възлагане извършването на неколкократни доставки от процесната пшеница. Сочи, че въззивният съд не е съобразил и това, че след извършването на доставките от „Феникс-М” ЕООД по партидата на ответника в „Папас-олио” АД, съставяне и подписване на приложените към отговора на исковата молба протоколи от 12.08. и 01.09.2012 г., ответникът не е предприел действия по оспорване на извършените доставки и е налице мълчаливо приемане на доставките, в изпълнение на продажбеното правоотношение, учредено от управителя на третото лице – помагач, договарял от името на ненадлежно представлявания търговец. По съображения в жалбата, се иска касиране на въззивното решение и решаване на спора по същество, като се уважи предявения иск, с присъждане на разноски по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Достатъчно ли е да се установи, че с неколкократното приемане на стоките, посочени в товарителници, стокови разписки и други удостоверителни документи от търговеца, за когото са предназначени, то е налице знание у този търговец за извършени от негово име действия без представителна власт по см. на чл.301 ТЗ; 2. За да се приложи въведената законова презумпция на чл.301 ТЗ, достатъчно ли е да се докаже, че ненадлежно представляваният търговец е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия, като е изразил намерение да се ползва от резултата от действията, обективирани в сключен последващ писмен акт с трето лице и 3. Ще намери ли приложение законовата презумпция, установена в чл.326, ал.2 ТЗ в случаите на чл.301 ТЗ, ако между продавача и лицето, действащо без представителна власт, е постигнато съгласие за продажба и доставката на стоките е извършена, без да е постигнато съвпадане на насрещни воли на договарящите относно цената на стоката. Касационният жалбоподател твърди допуснато от съда отклонение от: решение по гр.д. № 384/2009 г., ІV г.о.; решение по т.д. № 609/2011 г., І т.о, решение по т.д. № 431/2012 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 255/2012 г., І т.о. и решение по т.д. № 3444/2015 г. І т.о.
В уточнената касационна жалба бланкетно се твърди и очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.
В постъпил по делото писмен отговор от ответника по касация „Геоконсулт 2010 ЕООД е изразено становище за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл.284 ГПК.
За да постанови атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Бургас, след преценка на доказателствата по делото, е приел, че: Ищецът е закупил от ПК „Труд”, с. Бояново 107 100 кг пшеница / фактура № 386/12.08.2016 г./, получена на три пъти от водача на т.а. на ищеца, при съставени товарителни разписки, надлежно заплатена от ищеца; В същия ден, без претоварване, пшеницата била предадена в склад ЛИП 1-1 в базата на „Папас-олио” за сметка и по партида на ответника, като за всеки курс ищецът съставял товарителница с посочено място на разтоварване – с. Тенево, база на „Папас-олио”, а количествата пшеница – приемани от последното, съответно издавани кантарни бележки; За предадената пшеница ищецът издал фактура № 1292 от 05.01.2017 г. на стойност исковата сума, изпратена на ответника, като последният е отказал плащане, по съображения, че цялото количество е получено от друг доставчик – „Изгрев-ГИ-Иванови и сие” ЕООД /конституирано като трето лице помагач/; Между ответника и „Изгрев-ГИ-Иванови и сие” ЕООД има сключени договори от 19.07.2016 г. и от 11.08.2016 г. за покупко-продажба на селскостопанска продукция, в изпълнение на които е констатирано с приемо-предавателни протоколи от 12.08.2016 г. и от 01.09.2016 г. предаване на общо 107, 440 тона пшеница от продавача на купувача, с товарен автомобил на ищеца с рег. №, съвпадащ с този, отразен в товарителниците и кантарните разписки на ищеца; За продадените от третото лице помагач на ответника количества пшеница са издадени фактури, които са платени, а при третото лице-помагач посоченото количество пшеница е осчетоводено като закупено от ищеца; От представения по делото кочан с фактури на ищеца е видно, че фактура № 1259, която не е анулирана, е с реквизити: получател „Изгрев-ГИ-Иванови и сие” ЕООД, стока – мека пшеница с включен транспорт 107 440 кг на стойност 29 546 лв., а последващата фактура № 1260 от 12.08.2016 г. е за същата стока, количество и стойност, но с получател „Геоконсулт” ЕООД и липсват данни за нейното изпращане на ответника.
Съставът на АС-Бургас е извел изводи за неустановеност на договор за покупко-продажба между ищеца и ответника и липса на волеизявление на ответника, сочещо на желание и намерение за закупуване на пшеница от ищеца, нито други търговски отношения между главните страни по делото, а събраните доказателства сочат, че процесното количество пшеница е закупено от третото лице-помагач, а не от ищеца, независимо от обстоятелството, че превозът на стоката е осъществен от ищеца. Констатирано е, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че управителят на „Изгрев-ГИ-Иванови и сие” ЕООД е действал като упълномощен представител на ответника, а и те не се подкрепят от действията на самия ищец във връзка с издадените две фактури преди издаване на процесната фактура № 1292/05.01.2017 г. Прието е също така, че съдържащите се данни в съставени от ответника и третото лице помагач приемо-предавателните протоколи – за доставката на пшеницата със собствен на ищеца автомобил, не водят до извод, че ответникът е знаел, че доставчик на пшеницата е ищецът, нито, че е бил запознат със съдържанието на товарителниците. По тези съображения, е изведен извод за липса на основание за прилагане на чл.301 ТЗ.
Въззивният съд е отхвърлил като неоснователно оплакването на въззивника за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се допусне повторно искане за явяване на управителя на третото лице помагач за даване на обяснения по реда на чл.176 ГПК, при изложени подробни мотиви, основани на извършените от ищеца и от съда процесуални действия във връзка с това доказателствено искане.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Формулираните от касатора въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорите на първите два въпроса, изведени въз основа на поддържани от ищеца доводи, невъзприети от АС-Бургас, предпоставят извършване на проверка за правилност на извода на съда за неприложимост на чл.301 ТЗ. Следователно, тези въпроси, касаещи предпоставките за прилагане на законовата презумпция на чл.301 ТЗ и доказването на конкретните факти, сочещи на липса на противопоставяне на търговеца на извършени без представителна власт действия от негово име, са пряко съотносими към поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК, произнасянето по които е извън селективното производство. Не е налице и тъждество между предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на въззивния съдебен акт, като в този смисъл са и указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният от касатора трети въпрос не би могъл да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото, тъй като в атакуваното решение съдът не се е произнасял по валидността на договора за търговска продажба при липса на уговорена цена, с оглед на законовата презумпция в чл.326, ал.2 ТЗ и дали последната е приложима в хипотезата на чл.301 ТЗ.
Бланкетно поддържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не е налице, доколкото не се установява въззивното решение да е явно необосновано в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика, или съдът е приложил несъществуващ закон, или законът да е приложен в неговия обратен смисъл.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 500 лева, съобразно приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за плащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 59 от 04.07.2018 г. по в.т.д. № 114/2018 г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ””Феникс-М” ЕООД да заплати на „Геоконсулт 2010” ЕООД сумата 1 500 /хиляда и петстотин/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: