Определение №425 от 42657 по ч.пр. дело №1894/1894 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 425

[населено място], 14.10.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1894 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции срещу определение № 119/21.04.2016г. по т.д. № 3069/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу решение № 4684/29.06.2015г. по в.гр.д. № 12940/14г. по описа на СГС, IVА отделение в отхвърлителната му част.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, като счита, че обжалваното въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на иска над установения от закона в чл.280, ал.2, т.1 ГПК /редакция ДВ бр.50/2015г./ минимум от 5000 лв. Касае се до вземане по приватизационен договор, който няма характеристиката на търговска сделка. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ВКС, ТК, І т.о. за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба – Т. Г. Ф..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Частният жалбоподател е подал касационна жалба срещу решение № 4684/29.06.2015г. по в.гр.д. № 12940/14г. по описа на СГС, IVА отделение в частта, с която е потвърдено решение № I-39-255/06.06.2014г. по гр.д. № 19552/2013г. на СРС, I ГО, 39 състав в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора против Т. Ф. по чл.92 ЗЗД за сумата от 5900 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 913,91 лв.
Видно от исковата молба по гр.д. № 19552/2013г. на СРС вземането по чл.92 ЗЗД произтича от сключен между страните приватизационен договор. По силата на чл.365, т.2 ГПК дела, образувани по искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до приватизационен договор, представляват търговски спор, а не гражданско дело. П. обхват на търговските спорове според лимитивното им изброяване в чл.365 ГПК не се изчерпва единствено и само с делата по искове с предмет право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка.
Според разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК от значение е дали спорът е търговски по см. на чл.365 ГПК, а не дали е във връзка с търговска сделка. След като приватизационните договори са отнесени по волята на законодателя към търговските спорове, то на касационен контрол не подлежат решенията по въззивни дела по искове, основани на тези договори, с цена под 20 000лв., както е в разглеждания случай.
Обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 119/21.04.2016г. по т.д. № 3069/2015г. на ВКС, ТК, I т.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.