3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
С. 21.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1343/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. В. Д., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 65 от 05.05.2011г. по в.гр.д. № 161/2011г., с което е отменено решението на Варненския окръжен съд, ХІІ с-в, № 56 от 14.01.2011г. по гр.д. № 2631/2009г., с което е отхвърлен предявеният от Агенция Митници срещу С. Г. С. иск с правно основание чл. 202 КТ, и с въззивното решение е осъден С. Г. С. да заплати на Агенция Митници сумата 134 369,38 лв., представляваща изплатени обезщетения за неимуществени вреди и лихва за забава, на наследниците на И. А. П., починала при причинена от ответника трудова злополука. Предявеният от С. Г. С. против [фирма] обратен иск за същата сума е отхвърлен.
Ответникът по касация Агенция Митници [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Третото лице помагач [фирма] в представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Агенция Митници срещу С. Г. С. иск с правно основание чл. 202 КТ за сумата 134 369,38 лв., представляваща изплатени от ищеца обезщетения за неимуществени вреди и лихва за забава на наследниците на И. А. П., починала при причинена от ответника трудова злополука, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение Агенция Митници е осъдена на основание чл. 200 КТ да заплати на наследниците на починалата обезщетение за неимуществени вреди ведно с лихвата и разноски в размер на исковата сума. По направеното от ответника възражение за погасяване на иска по давност е приел, че тригодишният давностен срок започва да тече от момента на плащане на обезщетението – 08.12.2008г., в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2, предл. 2 КТ. Предвид извода за непогасеност на главното задължение следва същия извод и за акцесорното задължение за лихва.
По предявения от ответника евентуален обратен иск срещу третото лице помагач, съдът е приел за основателно направеното възражение за погасяване на иска по давност. Приел е, че застрахователното събитие е настъпило на 26.12.2003г. поради което са приложими материалноправните норми, действащи към този момент – чл. 405 и сл. ТЗ, във вр. чл. 77 от Закона за застраховането и Наредба № 4/24.09.2003г. за задължителното застраховане. Съгласно чл. 22 от посочената Наредба исковете срещу застрахователя се погасяват с изтичането на петгодишен срок, считано от деня на настъпване на застрахователното събитие.
К. С. Г. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, евентуално по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, по материалноправните въпроси „от кой момент започва да тече погасителната давност за предявяване на регресния иск по чл. 202 КТ – от момента на настъпване на вредата /деликта/, от деня, в който правото на работодателя срещу работника е могло да бъде упражнено или от момента на изплащане на обезщетението от работодателя на пострадалите лица”; „от кой момент възниква отговорността на застрахователя спрямо работника/служителя, който е имал сключен договор за застраховка по риска „гражданска отговорност”; „допустимо ли е отговорността на застрахователя да бъде погасена по давност при положение, че не е погасена по давност отговорността на причинителя на застрахователното събитие и при положение, че предявеният иск за ангажиране отговорността на застрахователя е под условие – в случай на изплащане от страна на работодателя спрямо работника”. Поставен е и процесуалноправният въпрос длъжен ли е съдът да се произнесе по направено възражение за погасяване на задължението по давност като правопогасяващо възражение за защита”. За установяване наличието на противоречива съдебна практика прилага решение № 662/2010г. ІІ т.о. ВКС с което е прието, че съдът е длъжен да се произнесе по направено от ответника възражение за погасяване на иска поради изтекла давност, като правно средство за защита, и решение № 420/2010г. ІV г.о. ВКС с което прието, че използваните в чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ фрази „от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено” следва да се тълкуват в смисъла по чл. 114 ЗЗД.
ВКС намира, че по поставения процесуалноправен въпрос не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика, тъй като въззивният съд е изложил мотиви, макар и кратки, изцяло по възражението за погасяване на иска по давност – както относно главницата, така и относно лихвата.
По първия от материалноправните въпроси също не е налице противоречие между представеното решение на ВКС и въззивното решение. В. съд е приел, че основанието за предявяване на регресния иск по чл. 202 КТ възниква от момента на плащането. Погасителната давност започва да тече от момента когато вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/, като в случая този момент е моментът на плащането. Правният въпрос от кой момент възниква вземането с правно основание чл. 202 КТ на работодателя за изплатеното на пострадалия и неговите наследници обезщетение, е разрешен от въззивния съд при точно прилагане на разпоредбата на чл. 202 КТ, аналогична на чл. 54 ЗЗД. И при двете хипотези законът изрично поставя условието обезщетението да е платено. Чл. 202 КТ използва израза „за изплатеното” обезщетение, а чл. 54 ЗЗД – „за това, което е платил”. Правото на регресен иск по чл. 202 КТ настъпва ако работодателят е платил обезщетението изцяло или частично. Ако не е платил работодателят няма вземане и давност няма да тече. Т. е. погасителната давност при регресния иск по чл. 202 КТ ще започне да тече от деня на плащане на обезщетението на увредените лица. Разпоредбата е ясна, прилага се непротиворечиво и съдебната практика по прилагането й не се нуждае от промяна.
По останалите два материалноправни въпроса „допустимо ли е отговорността на застрахователя да бъде погасена по давност при положение, че не е погасена по давност отговорността на причинителя на застрахователното събитие и при положение, че предявеният иск за ангажиране отговорността на застрахователя е под условие – в случай на изплащане от страна на работодателя спрямо работника” не е представена съдебна практика, установяваща противоречивото му решаване. Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 4/24.09.2003г. за задължителното застраховане /отм./ съгласно която правата по договора за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” се погасяват с 5-годишна давност от деня на настъпването на застрахователното събитие /от когато впрочем възниква и задължението на деликвента за обезвреда на причинените вреди/ е ясна и не дава основание за различно от даденото от въззивния съд тълкуване относно началото на давностния срок, с изтичането на който се погасяват правата по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 65 от 05.05.2011г. по в.гр.д. № 161/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: