3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
С., 16.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 7 април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: И. Папазова
М. Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7142/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична [община] „С.”, подадена от пълномощника юрисконсулт В. Дъбов, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-В възз. с-в, № 16336 от 14.08.2014г. по в.гр.д. № 5520/2014г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 52 с-в, от 22.11.2013г. по гр.д. № 13116/2013г., с което е отменено наложеното на М. Б. А.-Т. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:
За да отмени наложеното на М. Б. А.-Т. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” въззивният съд е приел, че ищцата не е изпълнила служебното си задължение, като подадената от Б. Г. К. на 25.01.2012г. молба не е била предадена на кмета на района, а е била открита на 26.11.2012г. в папка с изходящи писма за 2010г., но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. След анализ на данните по делото относно характера на нарушението, условията, при които е извършено, поведението на служителката и личността й, липсата на вредни последици от нарушенията, съдът е приел, че действително се касае за неизпълнение на едно от основните задължения на ищцата, но не е доказано от бездействието да са настъпили сериозни неблагоприятни последици за дейността на работодателя. Приел е, че допуснатото нарушение е инцидентен пропуск на ищцата при изпълнение на трудовите функции, а не е проява на системно незачитане на възложените трудови задължения. Съобразил е и чистото дисциплинарно минало на ищцата при дългогодишен трудов стаж при ответника. Не е взел предвид предходно нарушение на ищцата за което е била наказана със „забележка”, тъй като законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание е предмет на неприключил съдебен спор.
Жалбоподателят Столична [община] „С.” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси. П. въпроси са свързани с мотивите на въззивния съд и могат да се обобщят във въпроса длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си като инстанция по същество, а не като контролно-отменителна инстанция. За установяване на противоречива съдебна практика представя решение № 324/20г. ІV г.о. ВКС, решение № 192/10г. ІІ г.о. ВКС и ТР № 1/2001г. ОСГК на ВКС. Като решени в противоречие със съдебната практика сочи и материалноправните въпроси: какво дисциплинарно наказание следва да се наложи на служител, който е извършил нарушение при условия на груба небрежност, предизвикателно или умишлено с користна цел; кое нарушение на трудовата дисциплина е тежко за да даде основание за налагане на наказание предупреждение за уволнение; чисто ли е дисциплинарното минало на ищцата след като вече й е било наложено наказание забележка; има ли характер на инцидентен пропуск нарушение на трудовата дисциплина, извършено умишлено с користна цел; следвало ли е при налагане на наказанието работодателят да вземе предвид намалената работоспособност на ищцата, призната с решение на ТЕЛК след извършване на нарушението. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че процесуалноправните въпроси не са решени в противоречие със съдебната практика, тъй като въззивният съд макар и да е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, във връзка с доводите във въззивната жалба е изложил собствени мотиви както относно приетата за установена фактическа обстановка, така и по прилагането на материалния закон. Обстойни мотиви са изложени и по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ.
Последният от материалноправните въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като въззивният съд не е посочил наличието на призната с решение на ТЕЛК загубена работоспособност като мотив за несъответствие на наложеното наказание на извършеното дисциплинарно нарушение. Въпросите, които съдържат твърдения, че нарушението е извършено умишлено и с користна цел, не са от значение за решаването на делото, тъй като въззивният съд не е приел за установено извършване на нарушението умишлено и с користна цел. Останалите два въпроса не са правни, а фактически. Кое нарушение на трудовата дисциплина е основание за налагане на наказание „предупреждение за уволнение” и имала ли е ищцата наложено преди това друго дисциплинарно наказание, са фактически въпроси, на които може да се даде отговор след анализ на доказателствата по делото. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-В възз. с-в, № 16336 от 14.08.2014г. по в.гр.д. № 5520/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: