О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр. София,04.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т. о. в закрито заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч. т. д. № 2122 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „И. И.“ ЕООД срещу Определение № 2059 от 20.06.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1479/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане № 788 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 1211/2009г. на Софийски градски съд за връщане на въззивната жалба с вх. № 107509/16.08.2016 г. на „И. И.“ ЕООД срещу решението по гр.д.№ 1211/2009г. на СГС, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните в нея нередовности.
В частната касационна жалба се излагат твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт поради неизлагане на мотиви от страна на въззивния съд, обосноваващи приетата от него неоснователност на частната жалба, както и че обжалваното определение е недопустимо.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с твърдението че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в тълкувателните решения и постановления, като се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че САС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводите на съда, но конкретен въпрос в тази насока не е формулиран. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е посочил и разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
В представения отговор ответникът по жалбата – „Счетоводна компания Евростандарт“ ООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази че частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
С разпореждане № 788 от 18.01.2019 г. по т. д. № 1211/2009 г. на Софийски градски съд е върната въззивната жалба на „И. И.“ ЕООД, поради неизпълнение на многократно даваните от съда указания за отстраняване на констатираните в жалбата нередовности, изразяващи се невнасяне на дължимата държавна такса по сметка на САС.
С определението, предмет на настоящата частна касационна жалба, съставът на САС е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждането на Софийски градски съд за връщане на въззивната жалба. Изложени са подробни съображения, че на дружеството-въззивник многократно са давани указания и възможност за внасяне на държавната такса за въззивното обжалване, които не са изпълнени.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Отсъства основание за преценка обжалвания акт да е недопустим, каквито твърдения са изложени в частната касационна жалба. Тезата за недопустимост не е подкрепена с никакви доводи, а при дължимата служебна проверка, наличието на такъв порок не се установява.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.
В случая невъзможността за допускане на факултативния касационен контрол пряко следва от неформулирането на въпрос с характеристиката на правен /материалноправен или процесуалноправен/. Касационната инстанция няма задължение /нито правомощие/ да извежда съществения за изхода на делото правен проблем, въведен в спора и разрешен от съда, от твърденията на страната, от нейните доводи или от несъгласието й с фактическите или правни констатации в обжалвания акт. Цитирането на конкретно тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС не е тъждествено на излагането на ясен и точен правен въпрос, към който същото е относимо и не може да послужи като предпоставка за допускане на обжалването.
Твърденията на частния касатор за очевидна неправилност на атакувания съдебен акт са основани на доводи, идентични с тези, обективирани в жалбата, което сочи на тяхната относимост към основанията за касиране по чл.281 ГПК. В случая не би могло да се приеме, че е налице основание за достъп до касация по чл. 280, ал.2 ГПК доколкото не се установява атакуваното въззивно определение да страда от квалифициран порок на неправилност – да е очевидно неправилно в резултат на грубо нарушаване на основни начала на гражданското съдопроизводство, на правилата на формалната логика, или съдът да е приложил несъществуващ закон, или законът да е приложен в неговия обратен смисъл. При излагане на тезата си за очевидна неправилност жалбоподателят не държи сметка, че въпреки многократно предоставяната от Софийски градски съд възможност да отстрани нередовността на въззивната жалба /с разпореждания съответно № 9505 от 11.05.2017 г., от 10.01.2018 г. и от 16.02.2018 г. на СГС/, които указания са законосъобразни и редовно съобщени, те са останали неизпълнени.
Фактът, че дължимата държавна такса е внесена с платежен документ от 01.02.2019 г. – след връщането на жалбата, не може да санира нередовността на въззивната жалба, предвид това че нередовността е отстранена извън предоставения от съда срок.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на I-во т. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2059 от 20.06.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1479/2019 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: