3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
С. 08.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1556/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Славчева С. от[населено място], подадена от пълномощника й адв. И. И., срещу въззивното решение на С. градски съд, възз. отделение, ІІ-Б с-в, от 22.06.2010г. по в.гр.д. № 11809/2009., с което е отменено частично решението на С. районен съд, 41 с-в, от 07.05.2009г. по гр.д. № 5165/2008г., и вместо него с въззивното решение е осъдена А. Славчева С. да заплати на [фирма][населено място] на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 7 616,12 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 05.03.2005г. – 19.02.2008г. върху сумата 19 558,30 лв., останала дължима продажна цена на закупен апартамент, подробно описан в решението.
Ответникът по касация [фирма] в представения от пълномощника му адв. И. А. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 7 616,12 лв. – мораторна лихва за забава за периода 05.03.2005г. – 19.02.2008г. върху сумата 19 558,30 лв., съставляваща част от продажната цена на закупен от А. Славчева апартамент, въззивният съд е приел за установено съществуването на главно задължение, което е ликвидно и изискуемо. Приел е, че с получаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация е станала изискуема неизплатената част от главницата по изричната уговорка между сраните, изразена при сключването на договора за продажба на недвижимите имоти – апартамент и гараж. По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД съдът е приел, че денят на изпълнение на задължението е определен, ответницата е изпаднала в забава след неговото изтичане – от 05.03.2005г. и от този момент дължи законна лихва за забава. Като неотносими към спора съдът е приел възраженията на ответницата А. Славчева относно законосъобразността на издадения констативен акт, предхождащ удостоверението за въвеждане в експлоатация.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът А. Славчева моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос в каква зависимост се намира акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на главния иск и дали при наличието на доказателства за неизпълнение на задължения на противната страна по главния иск е допустимо уважаване на акцесорния иск, и по материалноправния въпрос дали задължението по главния иск не е погасено при направено прихващане и отразява ли се това прихващане с главното задължение върху акцесорното задължение.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос. В съдебната практика няма колебание при прилагането на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД по въпроса за съотношението между главния и акцесорния иск за лихва. При точно прилагане на закона въззивният съд е приел, че с оглед акцесорния характер на претенцията за заплащане на лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да се установи съществуването на главно задължение, което да е изискуемо. Втората част на въпроса всъщност е включена в материалноправния въпрос за правното значение на изявлението за прихващане с главното задължение, поради некачествено изпълнение на строителни работи.
Поставеният материалноправен въпрос за погасяване на главното задължение и оттам на задължението за лихва чрез извършено прихващане, е от значение за решаването на делото, но е решен от въззивния съд при точно прилагане на закона. Страната се освобождава от задължението си за лихва от момента, в който е могла да извърши прихващане. Към момента на отправяне на изявлението за прихващане претендираното активно вземане на жалбоподателката не е било ликвидно –то не е установено по основание и размер, по отношение на него е висящ съдебен спор. Поради това към този момент не е могло да се направи материалноправно изявление за прихващане. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. второ и ал. 2 ЗЗД в този случай прихващането поражда действие след влизане в сила на решението, с което се установява съществуването и изискуемостта на активното вземане, т.е. погасителното действие на прихващането е занапред.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 750 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, възз. отделение, ІІ-Б с-в, от 22.06.2010г. по в.гр.д. № 11809/2009г.
ОСЪЖДА А. Славчева С. от[населено място] да заплати на [фирма][населено място] сумата 750 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: