4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
С. 08.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 5 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1601/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. З. Р. и П. Ц. Р., двамата от[населено място], подадена от пълномощника им адв. С. М., срещу въззивното решение на С. апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 616 от 01.07.2010г. по в.гр.д. № 3320/2009., с което е отменено частично решението на С. градски съд, І г.о., 7 с-в, от 05.08.2009г. по гр.д. № 1060/2007г., и вместо него с въззивното решение са осъдени С. З. Р. и П. Ц. Р. да заплатят на А. Т. Б. на основание чл. 59 ЗЗД всеки от тях по 3 614,50 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 23.03.2002г. до 26.11.2003г.
Ответницата по касация А. Т. Б. от[населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 23.03.2002г. до 26.11.2003г., въззивният съд е приел, че ищцата притежава правото на собственост върху процесния апартамент, установено с влезли в сила решения между същите страни по гр. д. №603/97г. ВКС, ІV г.о. с което е възстановена собствеността на основание чл. 7 ЗВСОНИ, и по гр.д. № 2390/2003г. СГС, ІІ г.о., с което е уважен ревандикационния иск на А. Б. срещу ответниците. Относно факта на ползване на имота през процесния период съдът е приел, че влязлото в сила решение по ревандикационния иск установява със сила на пресъдено нещо и обстоятелството, че ответниците са упражнявали без основание фактическа власт върху имота към момента на приключване на устните състезания на делото, по което е постановено решението. Приел е, че това обстоятелство е елемент от фактическия състав на чл. 108 ЗС, поради което наличието му към момента на приключване на устните състезания съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ е съобразено при постановяване на решението и следователно е установено със сила на пресъдено нещо.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по процесуалноправните въпроси: Влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, с което се уважава искът, формира ли сила на пресъдено нещо относно факта на осъществяване на владение от ответника за периода до приключване на устните състезания, при положение, че в диспозитива на решението не се съдържа такова установяване за периода на осъществяваното без основание владение; При наличието на влязло в сила решение по чл. 108 ЗС, при предявен след влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва ли ищецът да доказва, че ответникът е владял имота и в периода докато е било висящо делото по чл. 108 ЗС, или е достатъчно ищецът само да се позове и представи влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, без да сочи други доказателства. Касаторите считат, че по първия от поставените въпроси решението противоречи на задължителна съдебна практика – ТР № 1/2001г. ОСГТК на ВКС, т. 18, с която е прието че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК /отм./ не са част от него. Алтернативно касаторите молят да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По втория от поставените въпроси жалбоподателите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че така формулираните въпроси съдържат едно и също питане – за силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС, относно факта на владение на имота от ответниците и периода на владение.
Както бе посочено по-горе по този въпрос въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по ревандикационния иск установява със сила на пресъдено нещо обстоятелството, че ответниците са упражнявали без основание фактическа власт върху имота към момента на приключване на устните състезания на делото, по което е постановено решението, и е уважил иска по чл. 59 ЗЗД за периода до деня на приключване на съдебното дирене в производството по ревандикационния иск.
Върховният касационен съд намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2001г. ОСГТК на ВКС, т. 18. Въззивният съд не се е позовал на установени в мотивите на решението по чл. 108 ЗС обстоятелства. И. от съда становище по поставения въпрос съответства напълно на приетото с посоченото по-горе ТР, че със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, Искът по чл. 108 ЗС съдържа две самостоятелни претенции – установителна за правото на собственост, и осъдителна относно предаване на фактическата власт върху имота. Материалноправна предпоставка за уважаване на искането за предаване на владението върху имота е установяване на факта на държането му от ответниците, поради което относно това обстоятелство като елемент от ревандикацията, съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по делото. Силата на пресъдено нещо установява не само, че правото съществува към деня на приключване на устните състезания, но че то е съществувало и в миналото от деня на неговото възникване.
Предвид изложеното ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 616 от 01.07.2010г. по в.гр.д. № 3320/2009.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: