3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
С. 20.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6782/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. С. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. Ц. Т., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, І—Б с-в, от 12.10.2010г. по в.гр.д. № 1783/2010г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 35 с-в, от 31.07.2009г. по гр.д. № 435/2007г., с което е отхвърлен предявеният от П. Р. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен поради невъзможен предмет и липса на волеизявление на договора за продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 169/1997г. на нотариус при СНС при СРС.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от П. Р. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността поради невъзможен предмет на договора за продажба на процесния недвижим имот, въззивният съд е приел, че въпреки известно несъответствие в описанието на вещта в нотариалния акт, това не влече невъзможност на предмета на сделката. Ищцата и наследодателят на ответниците са постигнали съгласие за продажба на определена вещ, която е посочена в нотариалния акт като еднофамилна сграда, а в действителност към датата на изповядване на сделката е била двуфамилна с два отделни входа, видно от показанията на свидетелите и заключението на съдебно-техническата експертиза. За да е уговорен невъзможен предмет трябва да съществува пълна невъзможност на предмета на договора, а от събраните доказателства е установено, че двуетажна сграда към датата на прехвърлянето е съществувала. Дори да се приеме, че е прехвърлено повече, отколкото е описано в нот. акт, това поражда единствено право за редуциране на поетите задължения между страните или възможност за разваляне на договора по съдебен ред. В заключение съдът е приел, че волеизявлението на ищцата се отнася до възможен предмет по време на сключването на сделката, поради което договорът не е нищожен на соченото основание. На следващо място съдът е разгледал иска по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД – липса на съгласие, и го е приел за неоснователен. Ищцата е обосновала тази претенция във връзка с предмета на договора, поради което съдът е приел, че не е налице сочения порок. Едва с въззивната жалба са наведени твърдения, че липсата на съгласие е поради това, че договорът прикрива отпуснат заем. Тези твърдения представляват предявяване на нов иск, а не уточнение на разгледания от първоинстанционния съд иск по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, което е недопустимо пред въззивната инстанция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът П. Р. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпросите:
1. Дали е налице годен предмет на разпореждане към момента на сключване на договора за продажба на еднофамилна двуетажна сграда /следва описание на имота/?
2. Ако към момента на сключване на договора описаният в него имот не съществува реално, следва ли да се приеме, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, дори да се установи, че реално съществува друг недвижим имот, годен да бъде самостоятелен обект на разпореждане, за който не е било постигнато съгласие за разпореждане?
3. Налице ли е липса на съгласие за продажба на недвижими имот – еднофамилна двуетажна жилищна сграда /следва описание на имота/, ако продавачът си мисли, че продава така описания имот, а в последствие се окаже, че е продал друг имот с различни параметри и характеристика?
Прилага решение № 158/2010г. ІІ г.о. ВКС с което е уеднаквена съдебната практика по въпроса кога е налице самостоятелен обект, който може да бъде годен предмет на прехвърлителна сделка, и решение № 205/2011г. ІІ г.о. ВКС с което е уеднаквена съдебната практика по въпроса за задължението на съда да се произнесе именно по наведените в исковата молба обстоятелства, а при неяснота да предприеме действия за установяване действителния смисъл на ищцовите твърдения. Приложеното решение на Софийски градски съд не е окончателно и липсва отбелязване за влизане в сила.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика. Първите два въпроса, макар и неточно формулирани, касаят спорния по делото въпрос дали неточното описание в нот. акт на сградата като еднофамилна, при наличието на два входа, съставлява невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД.
С посоченото по-горе решение № 158/2010г. ІІ г.о. ВКС е прието, че по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта не съществува или не отговаря на установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект. Самостоятелният обект, който може да се ползва самостоятелно и в съответствие с изискванията на З. и С. е годен предмет на прехвърлителна сделка – решение № 418/2004г. ІІ г.о. ВКС.
В настоящия случай спорът не е дали прехвърлената сграда има характеристиките на самостоятелният обект, който може да се ползва в съответствие със законовите изисквания, а относно описанието на имота като еднофамилна сграда при наличието на два входа.
Третият въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като не е включен в предмета му. Така както е формулиран въпросът навежда на твърдения за грешка в предмета, какъвто иск не е предявен.
Не е обосновано и значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По въпроса за фактическия състав на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД е налице съдебна практика, част от която е представеното решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, І—Б с-в, от 12.10.2010г. по в.гр.д. № 1783/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: