1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
ГР. С., 21.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.03.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1430/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС на РБ се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №10404/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са уважени предявените от М. Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „инженер – технолог в строителството”, извършено на осн. чл.71, ал.1 от КТ, със заповед на ответника от 28.11.08 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че въззивният съд е решил в противоречие с трайната съдебна практика въпроса „ за законосъобразността на уволнението по чл.71, ал.1 от КТ при наличието на два договора между работника и работодателя със срок за изпитване”. Според трайната съдебна практика / касаторът се позовава на определение на ВКС по чл.288 от ГПК, което поради особения си предмет и характер не е практика по см. на чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г./ забраната да се сключва втори тр.договор със срок за изпитване между работника и работодателя е за една и съща работа – чл.70, ал.5 от КТ, като трудова функция, а в случая е установено, че длъжността, от която е уволнена ищцата никога преди не е заемана от нея в същото предприятие.
Въпросът макар да не е прецизно формулиран, смислово се отнася до възможността работодателят да се сключи втори тр. договор със срок за изпитване със същия работник, като предпоставка за уволнението по чл.71, ал.1 от КТ. По този въпрос законът е ясен, а съдебната практика трайна и непротиворечива, както сочи и касаторът. Втори тр. договор със срок за изпитване между същите страни може да се сключи само за различна работа / различна по характер тр. функция/, по арг. от чл.70, ал.5 от КТ.
В исковата молба уволнението е оспорено с твърдения, че ищцата е сключила втори тр. договор при същия работодател за длъжност, която се отличава само по наименование от заеманата преди това от нея по окончателен и безсрочен на осн. чл.71, ал.2 от КТ договор, но е със същата /непроменена/ тр. функция. Затова въззивният съд е приел, че в тежест на ответника е да установи различието в тр. функции за двете длъжности, като предпоставка за законността на уволнението. Това е указано на ответника и в доклада по делото на първоинстанционния съд, с оглед на становището и твърденията в отговора на исковата молба. Ответникът не е установил различието в тр. функция за двете длъжности – представените едва пред втората инстанция доказателства за това не са приети на осн. чл.266, ал.1 от ГПК. При недоказаното от ответника различие в трудовата функция на заеманите от ищцата длъжности е прието, че клаузата за срок за изпитване в сключения между страните втори тр. договор е недействителна като противоречаща на чл.70, ал.5 от КТ, а уволнението, извършено на приложимото само за трудовия договор със срок за изпитване осн. по чл.71,ал.1 от КТ – незаконно.
Или поставеният въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС и съдилищата. С. основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №10404/10 г. от 4.04.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: