Определение №430 от 42192 по ч.пр. дело №2001/2001 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 430

гр. София,07.07.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 2001/2015 година.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. Н. Н. против определение № 699 от 25.02.2015 г. по гр. дело № 1990/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба Прокуратура на Република България не е заявил становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
С определението, предмет на обжалване състав на Варненски окръжен съд е оставил без уважение искането на С. Н. за изменение на постановеното от него решение по същото дело в частта му за разноските. За да постанови този резултат съдът е приел, че направените от страната във въззивното производство разноски, конкретизирани от приложения списък по чл. 80 ГПК се дължат само при уважаване на жалбата за отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди и уважаване на предявената искова претенция в пълен размер на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Тъй като резултатът бил различен и с оглед частично уважената жалба на противната страна решаващият състав е мотивирал недължимост на разноски за въззивното производство.
Частната жалба е частично основателна.
В. производство пред Варненски окръжен съд е било образувано по въззивна жалба на С. Н. и въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, като по този начин висящността на производството е била възобновена изцяло. С. Н. е представил договор за правна защита и съдействие, от който е видно че е договорил и заплатил адвокатски хонорар в размер на сумата 650 лв. за процесуално представителство пред Варненски окръжен съд. Представил е и списък по чл. 80 ГПК, в който е конкретизирал претенциите си за разноски – държавна такса за подаване на въззивна жалба – 95 лв. и адвокатски хонорар 650 лв. С въззивното решение съдът е уважил частично подадената от Прокуратурата на Република България въззивна жалба, като е намалил присъденото от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди от 3500 лв. на 3000 лв., като за разликата е отхвърлил иска. При тези фактически данни се налага извод за частична основателност на претенцията за разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът също има право да иска заплащане на направените разноски за отхвърлената част от иска. Като жалбоподател обаче настоящият молител няма право на разноски, тъй като неговата жалба изцяло е отхвърлена – арг. чл. 78, ал. 1 ГПК. Поради това направените разноски по отхвърлената му въззивна жалба – за подаването й и за адвокатски хонорар за изготвянето й не се дължат. Страната не е диференцирала в приложения договор и в списъка по чл. 80 ГПК разноските, които е неправила за изготвяне на въззивната си жалба и тези по защитата срещу жалбата на противната страна. При липса на указания в тази насока настоящата инстанция приема, че тези разноски са направени по равно. Или адвокатският хонорар, заплатен за защита срещу жалбата на противната страна следва да се редуцира до сумата 325 лв. и това са всички доказани от страната разноски, направени във връзка с жалбата на противната страна. Като се съобрази частичното й уважаване и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на настоящия жалбоподател въззивният съд е следвало да присъди разноски в размер на 195 лв. Като не е съобразил горното, въззивният съд е допуснал нарушение на закона, поради което неговото определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за сумата от 195 лв. и вместо него да се постанови друго, с което да се допълни въззивното решение, като се присъдят разноски в посочения размер. В останалата част определението следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 699 от 25.02.2015 г. по гр. дело № 1990/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е оставено без уважение искането на С. Н. Н. по молба вх. № 1655/19.01.2015 г. за разноски на основание чл. 248, ал. 1 ГПК до размер на сумата 195 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 1998 от 30.12.2014 г. по гр.дело № 1990/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта му за разноските, като :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на С. Н. Н. направените пред Варненски окръжен съд разноски в размер на сумата 195 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 699 от 25.02.2015 г. по гр. дело № 1990/2014 г. на Варненски окръжен съд в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.

П.:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.