О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№431
Гр.София, 27.07. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1419/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Надежда Х. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител – адв. В. Волева, срещу определение № 26413/17.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 15520/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав, с което е потвърдено определение от 03.06.2014 г. по гр.д.№ 49817/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 64-ти състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя Надежда К. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място].
С втора частна жалба Надежда Х. К. чрез адв. К. обжалва и определение № 7151/26.03.2015 г. по същото дело, с което е оставена без разглеждане молбата й от 09.02.2015 г., съдържаща искане определение № 26413/17.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 15520/2014 г. на СГС да бъде отменено от постановилия го съд, на основание чл. 253 ГПК.
Първата частна жалба съдържа оплаквания, че определение № 26413 от 17.12.2014 г. е неправилно, като постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което да се уважи искането за издаване на обратен изпълнителен лист. Според жалбоподателя, въззивният съд неправилно не е съобразил представените с допълнителна молба от 15.10.2014 г. нови писмени доказателства – удостоверение № 36261/07.07.2014 г. на ЧСИ С. Я. по изп.д.№ 242/2012 год. и нотариално заверена декларация от лицето, извършило плащането по изпълнителното дело в полза на К., които установяват всички предпоставки за основателността на искането. Счита, че указания за събиране на тези доказателства е следвало да даде още районният съд.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, по следните въпроси: „1. В производство по издаване на обратен изпълнителен лист в хипотезата на чл.422 ал.3 ГПК вр. чл.245 ал.3 ГПК, в случай, че съдът констатира липса на доказателства относно обстоятелството дали сумите, предмет на искането, са преведени на взискателя, длъжен ли е той да даде указания на молителя за представянето им и как следва да процедира?; 2. В производство по издаване на обратен изпълнителен лист в хипотезата на чл.422 ал.3 ГПК вр. чл.245 ал.3 ГПК, в случай, че насрещната страна не оспорва искането за издаване на обратен изпълнителен лист, налице ли е основание съдът да откаже издаването на такъв?; 3. Налице ли е основание за издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл.422 ал.3 ГПК вр. чл.245 ал.3 ГПК, в случай, че са представени доказателства относно извършено плащане от ответника по иска по чл.422 ГПК, по същия има влязло в сила решение и сумата е преведена на взискателя?”.
Насрещната страна – ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място], чрез пълномощника си ю.к. Д. В. с писмен отговор излага становище за недопускане касационно обжалване на определението от 17.12.2014 г., евентуално счита частната жалба за неоснователна.
С втората частна жалба се моли определението от 26.03.2015 г. по ч. гр.д.№ 15520/14 г. да бъде отменено като неправилно /незаконосъобразно/. Оспорва се преценката на съда, че определението от 17.12.2014 г. е неоттегляемо и не подлежи на самоотмяна, като в тази насока се излагат подробни доводи.
ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място], чрез ю.к. Б. Михалевска, оспорва основателността на частната жалба и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
За да се произнесе в рамките на частното производство, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частните жалби са подадени от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Частната касационна жалба, депозирана по реда на чл.274 ал.3 ГПК се преценява като недопустима, а частната жалба с правно основание чл.274 ал.2 ГПК – като допустима, но неоснователна, поради следното:
Определението на Софийски градски съд от 17.12.2014 г., с което е потвърдено определение за оставяне без уважение на молба за издаване на обратен изпълнителен лист, на основание чл.245 ал.3 изр.2 ГПК вр. чл.422 ал.3 ГПК, не попада в приложното поле на чл.253 ГПК. Нормата съдържа регламентация за оттегляемите определения – тези, които не слагат край на делото и могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд, вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. По правило отменяеми от същия съд са определения, свързани с хода на делото, събиране на доказателства и пр., които подготвят произнасянето на съда по съществото на спора, по който се дължи постановяване на краен съдебен акт. Основен разграничителен белег между оттегляемите и неоттегляемите определения, като следствие от тяхната дефиниция, е дали в закона е предвидена възможност за обжалването им, съгласно чл.274 ал.1 ГПК. В случая, определението по чл.245 ал.3 изр.2 ГПК подлежи на обжалване по реда на чл.407 ГПК, т.е. неговата обжалваемост е предвидена изрично в закона – чл.274 ал.1 т.2 ГПК. Следователно, същото не може за бъде отменяно от постановилия го съд, включително, когато съдът се произнася по искането за издаване на изпълнителен лист като въззивна инстанция.
Въззивното определение на Софийски градски съд от 17.12.2014 г. освен неоттегляемо, е и окончателно, т.е. не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл вж. т.6 от ТР № 1/17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, разрешението в което продължава да е актуално и след влизане в сила на ГПК /2007 г./, с оглед идентичните разпоредби на чл.213 б.”А” и б.”Б” ГПК /отм./ и чл. 274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, очертаващи кръга на подлежащите на обжалване определения. Според същото решение, искането за издаване на изпълнителен лист подлежи на двуинстанционно разглеждане. Такъв извод следва и от разпоредбата на чл.407 ГПК, която предвижда изрично в своята ал.3 инстанционен контрол по общия ред само за разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.406 ал.2 ГПК /въз основа на съдебни изпълнителни основания на чуждестранните съдилища/. Относно недопустимостта на производството по чл.274 ал.3 ГПК, когато се обжалва въззивно определение по искане за издаване на изпълнителен лист, вкл. обратен изпълнителен лист, съществува и трайна практика на ВКС /вж. напр. Определение № 330/22.06.2015 г. по ч.т.д.№ 2817/2014 г., ТК, ІІ т.о. и Определение № 278/13.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 2188/2015 г., ГК, ІІІ г.о., постановени в сходна хипотеза/.
Предвид изложеното, определението на Софийския градски съд, с което е прието, че определението от 17.12.2014 г. е неоттегляемо, поради което искането до постановилия го съд за отмяната му е недопустимо, е правилно и следва да бъде потвърдено. Частната касационна жалба против същото определение е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, т.к. не е насочена против обжалваем пред ВКС съдебен акт. При този извод не подлежат на обсъждане доводите на жалбоподателя за наличието на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и тези по съществото на частната касационна жалба.
Насрещната страна е направила искане за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено за сумата 400 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.11 от НМРАВ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Надежда Х. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител – адв. В. Волева, срещу определение № 26413/17.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 15520/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7151/26.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 15520/2014 г. по описа на Софийски градски съд, VІ ТО.
ОСЪЖДА Надежда Х. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 400 лв. /четиристотин лева/ – съдебно деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция.
Определението в частта, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба, подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.
Определението в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: