4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
С. 08.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 5 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1617/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, подадена от инспектор-юриста Е. Д., и на Н. Д. К. лично и като управител на [фирма] и Т. Ж. К., двамата от[населено място], подадена от пълномощника им адв. Д. П., срещу въззивното решение на Б. апелативен съд, № 64 от 21.06.2010г. по в.гр.д. № 91/2010г.
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решението на Б. окръжен съд, № 5 от 28.01.2010г. по гр.д. № 12/2009г. в частта, с която Н. К. е осъден да заплати на държавата сумата 25 лв. – стойността на придобити дружествени дялове от капитала на [фирма][населено място], и сумата 15 000 лв. – стойността на придобити дружествени дялове от капитала на [фирма][населено място], и вместо това с въззивното решение искането на Комисията е отхвърлено в тази част.
Н. Д. К. лично и като управител на [фирма] и Т. Ж. К. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отнети в полза на държавата ? ид. части от два недвижими имота, подробно описани в решението, по ? ид. части от два леки автомобила и два товарни автомобила.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
1. По касационната жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност:
В изложението Комисията се позовава на решение № 89/29.01.2009г. по гр.д. № 717/2009г. ІІІ г.о. ВКС, с което е даден отговор на въпроса за стойността на имуществото при иск за отнемането му, с оглед квалифициране на стойността като значителна по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД и по конкретно коя стойност има предвид закона – придобивната по документи за собственост, или реалната пазарна цена. Моли да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в противоречие с посоченото решение на ВКС, при съпоставяне на приходите и разходите на ответниците, въззивният съд е приел придобивната стойност на недвижимите имоти по нотариалните актове. Макар и да не е формулиран ясно въпросът по чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед изложеното очевидно е, че Комисията поставя въпроса коя от двете стойности е правнорелевантна при изчисляване на приходите и разходите.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, тъй като същият не е решен в противоречие с посочената съдебна практика. В отговор на поставения въпрос с решението на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 717/2009г. е прието, че стойността е пазарната, реално съобразена към момента на придобиване на процесния недвижим имот. В заключенията на съдебно-икономическата експертиза – основно от 07.09.2009г. и допълнително от 11.01.2010г., въз основа на които са изчислени приходите и разходите на ответниците, разходите им за закупуване на двата недвижими имота през 2003г. и през 2005г. са изчислени по пазарната им стойност към момента на придобиването – 31 755 л. за първия имот и 23 040 лв. за втория имот.
2. По касационната жалба на Н. Д. К. лично и като управител на [фирма] и Т. Ж. К.:
Жалбоподателите са поставили единадесет въпроса по прилагането на ЗОПДИППД, за които считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика. На първо място следва да се отбележи, че въпросът по п. 7 „Какви са допустимите доказателствени средства за опровергаване съдържанието на официален документ, както и за доказване на привидност на сделка с трето лице?” и по п. 9 „Какви са пределите на иска по чл. 28 и сл. ЗОПДИППД по отношение на недвижими имоти, попадащи в приложното поле на несеквестируемостта?” не са въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са от значение за решаването на делото. Относно недвижимия имот, закупен през 2005г. от родителите на Т. К. въззивният съд е приел, че в отговора на исковата молба ответниците са твърдели придобиване на имота на много по-ниска от пазарната цена, а твърдението за симулативност на продажбата е направено след преклузивния срок по чл. 147 ГПК, поради което е недопустимо. Доводи за несеквестируемост на определено имущество във въззивното решение не са обсъдени, но следва да се отбележи, че по този въпрос е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 607 от 29.10.2010г. по гр.д. № 1116/2009г. ІV г.о. ВКС в смисъл, че няма пречка да се отнеме имот, който е единствено жилище на извършителя и неговото семейство.
По останалите въпроси е налице съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 и сл. ГПК, която е съобразена от въззивния съд. Отговор на въпроса към кой момент следва да се преценява стойността на имуществото, е даден с решение № 89/29.01.2010г. по гр.д. 717/2009г. ІІІ г.о. ВКС – стойността на имуществото се съобразява към момента на придобиването на процесните движими и недвижими вещи. Относно критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, с решение № 834/23.12.2010г. по гр.д. № 1417/2009г. ІV г.о. ВКС е прието, че когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая – въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност. На въпроса следва ли стойността на придобитото имущество и разходите на ответниците да бъде отнесена към минималните работни заплати, също е даден отговор с посоченото по-горе решение по гр.д. № 1417/2009г. ІІІ г.о. ВКС, и той е в смисъл, че съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи при отчитане на инфлационните процеси в страната. Отговор на поставени от жалбоподателите въпроси се съдържа и в решение № 607 от 29.10.2010г. по гр.д. № 1116/2009г. ІV г.о. ВКС – относно съдържанието на понятието „имущество” по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД; към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност; относно доказателствената тежест по иска по чл. 28 ЗОПДИППД. Легално определение на понятието „контролиране на юридическото лице” е дадено с разпоредбата на § 1, т. 4 от закона, в която ясно и точно са посочени предпоставките, при наличието на които се отнема на основание чл. 6 от закона имущество, включено в имуществото на юридическо лице поради контролирането му от проверяваното лице.
Поради наличието на съдебна практика на ВКС по поставените от касаторите въпроси, постановена при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за точното прилагане на закона и развитието на правото, искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на същото основание, е неоснователно.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Б. апелативен съд, № 64 от 21.06.2010г. по в.гр.д. № 91/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: