2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 04.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12 април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело №1409/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К., подадена от пълномощника й адв. Ж. Д. Д., против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 5-и възз. с-в, № 1974 от 21.12.2015г. по в.гр.д. № 2605/2015г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, 15 гр. с-в, № 2717 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 8167/2014г., с което са отхвърлени предявените от Д. Н. К. против [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът [фирма] [населено място] в подадения от пълномощника адв. Е. А. С. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Д. Н. К. против [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че отправеното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение не е оттеглено от ищцата по реда на чл. 326, ал. 4 КТ, следователно обвързва ищцата и е произвело действие с изтичане на срока му, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ. Предвид твърденията в исковата молба, че със сключването на допълнителното споразумение писменото предизвестие отпада и не може ищцата да бъде освободена от работа на основание отпаднало предизвестие съдът е приел, че претенцията се основава на отпаднало предизвестие. Възприел е констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд и е препратил на основание чл. 272 ГПК към тях.
Касаторът Д. Н. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради това, че в противоречие на закона и съдебната практика съдът не е обсъдил задълбочено нито заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, нито допълнителното споразумение, сключено на 26.02.2014г. между страните по делото, с което на ищцата е възложено да изпълнява длъжността „продуктов мениджър”.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като нито изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, нито касационната жалба съдържат материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Цитираното по-горе изложение съдържа оплаквания и доводи за допуснато от съда процесуално нарушение, довело до материална незаконосъобразност на съдебния акт, които са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 1 на № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно същото ТР материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да се присъдят 500 лв. разноски по делото.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 5-и възз. с-в, № 1974 от 21.12.2015г. по в.гр.д. № 2605/2015г.
ОСЪЖДА Д. Н. К. от [населено място], да заплати на [фирма] [населено място], сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: