2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 04.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 5 април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1128/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. С. К., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, ХІІ с-в, № 2042 от 26.10.2015г. по в.гр.д. № 2513/2015г., с което е потвърдено решение № 1668/10.03.2015г. по гр.д. № 9932/2013г. на Софийски градски съд, ГО, 18 с-в, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният с нот. акт № 33/2008г. между страните по делото договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство и предаване на готов строителен продукт.
Ответниците по касация Д. Б. А., Ж. Б. Й., Ю. И. Й., М. Б. М. и А. К. М. в подадения от пълномощника им адв. Д. Н. писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният на 13.02.2008г. между страните по делото договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство и предаване на готов строителен продукт, въззивният съд е приел, че строителството на сградата е било спряно от [фирма] през 2009г. и не е било подновено независимо от допълнително сключеното споразумение от 11.11.2009г., с което е даден допълнителен срок за построяване на обектите. Сключеният между страните договор съдържа елементи на договор за изработка, поради което към него намират приложение установените в чл. 258 и сл. ЗЗД правила относно изпълнението и развалянето на договора за изработка. Извършените до момента видове СМР представляват 38,27 % от общия обем СМР за изграждане на цялата сграда, т.е. неизпълнената част надвишава половината от обема строителни дейности. Освен това част от изпълнените С. са компрометирани поради дългия период, през който строителство не е извършвано. Издаденият акт обр. 14 касае само високото тяло, но не и цялата проектирана сграда. При несъмнено установеното неизпълнение на задълженията на приобретателя – строител по договора, за построяване в определен срок и в определен вид отделните обекти на проектираната сграда, за прехвърлителите – възложители е възникнало правото да развалят договора. Забавата на ответника е резултат на собственото му бездействие и поради това не са налице извинителни причини, които биха представлявали обстоятелства за определяне на срок за изпълнение. Кредиторите не са длъжни да приемат забавено изпълнение, доколкото то е излязло от всякакви рамки относно определените между страните срокове за изпълнение.
Касаторът [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „подлежи ли на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК нотариален акт, удостоверяващ прехвърлителна сделка” поради противоречие с ТР № 3/29.11.2012г. ОСГ на ВКС; по процесуалноправния въпрос „допустимо ли е игнориране на надлежно приет, неоспорен и неизключен от доказателствата официален документ” поради противоречие с решение № 76/12г. І то. ВКС, решение №98/12г. ІІ т.о. ВКС и решение № 249/12г. ІІ г.о. ВКС; и по материалноправния въпрос относно момента, в който се счита, че е упражнено правото на строеж поради противоречие с ТР № 1/04.05.2012г. ОСГК на ВКС. Прилага посочената съдебна практика.
Първият от поставените въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като отмяната на нот. акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е последица от решаването на спора за материално право, т. е. въпросът не е обуславяш за изхода на делото, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос, поставен във връзка с представения по делото Акт. обр. 14, съдържа условие, което не съответства на приетото от въззивния съд. Както бе посочено по-горе въззивният съд е приел за установено въз основа Акт обр. 14, че е изградено високото тяло на сградата, т. е. документът не е игнориран като доказателство по делото. По спорния между страните въпрос за степента на завършеност на сградата съдът е обсъдил представените писмени доказателства, между които и посочения документ, както и заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено при съобразяване и на Акт обр. 14. Поради това въпросът не е от значение за решаването на делото.
По въпроса относно момента, в който се счита че е упражнено правото на строеж, с посоченото от касатора ТР № 1/04.05.2012г. ОСГК на ВКС е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 67 ЗС, съгласно която правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет години. В настоящия случай главният иск, който е разгледан и уважен, е за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение, а евентуалният иск по чл. 67 ЗС за погасяване на правото на строеж не е разгледан. Поставеният въпрос е относим към иска по чл. 67 ЗС, но не към разгледания иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по отношение на който правнорелеванти са други обстоятелства, разгледани подробно от въззивния съд – степента на изпълнение на договора и причините за неизпълнението му.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответниците са поискали присъждане на разноските по делото, но не са представили доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, ХІІ с-в, № 2042 от 26.10.2015г. по в.гр.д. № 2513/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: