Определение №439 от 42206 по търг. дело №3371/3371 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 439

Гр.София, 21.07.2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 3371/2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от К. Р. Д. от [населено място], чрез пълномощника й – адв. Е. от ПАК, против решение № 372/18.06.2014 г., постановено по в.т.д.№ 463/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 363/21.02.2014 г. по гр.д.№ 2367/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. пряк иск против ЗК У. АД [населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на баща й – Р. Т. Д., починал при ПТП, настъпило на 31.07.2009 г. в [населено място], виновно причинено от Н. Д. Н. при управление на л.а. „К. В.” с рег. [рег.номер на МПС] , в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2009 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконо-съобразност и необоснованост на постановеното решение и се претендира неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че направените от въззивния съд правни изводи, обусловили изхода от спора, са неправилни, т.к. противоречат на задължителна практика на ВКС – основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация.
Ответникът по касационната жалба ЗК У. АД с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност, както и въз основа на сочена от него съдебна практика на ВКС моли решението да не се допуска до касационно обжалване.
Третото лице – помагач на страната на ответника – Д. – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно и цената на иска е над 10 000 лв., както и че касационната жалба е депозирана от легитимирана страна в законоустановения срок и при спазване на изискванията за редовност, намира, че настоящото производство е допустимо.
За да счете предявения против ЗК У. АД иск по чл.226 ал.1 КЗ за неоснователен, въззивният съд е приел, че увреждането е настъпило при независимото му съпричиняване от две лица, чиято гражданска отговорност е застрахована при различни застрахователи, а именно ответника и третото лице – помагач. Наличието на солидарна отговорност за обезщетяване на вредите от двамата делинквенти съобразно правилото на чл.53 ЗЗД предпоставя солидарност и във функционално обусловената отговорност на техните застрахователи по ЗГО. Реализирайки отговорността на единия от тях – Д. – ОЗ ЕАД, чрез сключването на споразумение /спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД/ за определяне размера на дължимото обезщетение и неговото заплащане от застрахователя, ищцата е загубила правото си да търси такова от ответника, т.к вредите от причинената смърт са надлежно компенсирани. Последният извод е формиран при преценка на конкретните изявления на страните, обективирани в споразумението от 26.05.2011 г., и доказателствата за извършеното въз основа на него плащане.
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът сочи неправилните изводи на съда за наличие на солидарност по смисъла на закона между две застрахователни компании и че сключеното споразумение за окончателното уреждане на отношенията с едната от тях преклудира правото да се иска обезвреда от другата, като намира противоречие с решение № 147/22.01.2014 г. по т.д.№ 333/2012 г. на ВКС, ТК, Първо Т.О.
Съгласно т.1. от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, по тълк.дело № 1/2009 г., за да е налице общото основание за допускане до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва на първо място жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора – да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда. К. следва да изложи ясна и точна формулировка на този въпрос, доколкото касационната инстанция не е длъжна да го извежда от съдържанието на жалбата и/или изложението, включително по съображения, следващи от принципите за диспозитивното начало и равенството на страните в процеса. Отсъствието на конкретен правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съобразно задължителните постановки на ТР № 1/19.02.2010 г., без да се обсъждат въведените допълнителни критерии за селекция /т.т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК/.
В случая се оспорва правилността на изложените от въззивния съд мотиви – основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, при липса на изрично формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК като основание за допускане на обжалването. Дори да бъдат изведени конкретни правни въпроси от изложението на касатора, отново не биха били налице критериите на чл.280 ал.1 ГПК, поради следното:
Сам по себе си характерът на отговорността на застрахователите по Застраховка „Гражданска отговорност” при увреждане, причинено от неколцина /чл.53 ЗЗД/, не е единствено обуславящ за изхода на правния спор. Независимо от квалифицирането на отговорността като солидарна или не, застрахователят по иска по чл.226 ал.1 КЗ на един от причинителите отговаря за обезщетяване на пълния обем на причинените вреди до размера на застрахователната сума – вж. Решение № 121/18.09.2014 г. по т.д.№ 2859/2013 г. на ВКС, ТК, І-во Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, т.е. застрахователите на делинквентите в хипотезата на чл.53 ЗЗД носят еднаква /една и съща/ отговорност.
На следващо място, изводът в обжалваното решение за липса на материално-правна легитимация на ответника ЗК У. АД е направен и с оглед преценката, касаеща обосноваността на съдебния акт, че посредством сключеното споразумение и изпълнението му от страна на третото лице – помагач на ответника – Д. – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, причинените от непозволеното увреждане неимуществени вреди са напълно обезщетени. В предмета на спора не са били въведени по надлежния ред обстоятелства относно недостатъчност на полученото въз основа на споразумението парично обезщетение, нито ищцата преди подаване на касационната й жалба изобщо е твърдяла, че е налице разлика между покритите от застрахователя и действително претърпените от нея вреди. От значение за основателността на иска по чл.226 ал.1 КЗ срещу втория застраховател по Застраховка „Гражданска отговорност” при увреждане, причинено от двама делинквенти, е не просто фактът, дали е налице сключено споразумение за окончателно уреждане на отношенията по покрития риск с единия от застрахователите, а дали по него са били обезщетени претърпените вреди в пълен обем, в каквато насока са изводите на въззивния съд. В този смисъл е и разрешението в цитираното от касатора решение № 147/22.01.14 г. по т.д.№ 333/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о. /макар че касае различна хипотеза, т.к. изяснява обема на отговорността на делинквента при иск по чл.45 ЗЗД, предявен след платено обезщетение от застрахователя по спогодба по чл.365 ал.1 ЗЗД/. Според същото, пострадалият има право да претендира обезщетение от делинквента, но отговорността му се ангажира само за разликата между платеното от застрахователя обезщетение и действителния размер на вредата.
По гореизложените съображения въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
Предвид крайния извод на съда и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба ЗК У. АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за него изход от спора, касаторът следва да бъде осъден за заплащане на сумата 1 747.50 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция, дължими на основание чл.78 ал.8 ГПК и чл.9 ал.3 от НМРАВ.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 372/18.06.2014 г., постановено по в.т.д.№ 463/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. Р. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на ЗК У. АД [населено място] сумата 1 747.50 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по чл.288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар