2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 5.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1625/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от А. В. – прокурор при Апелативна прокуратура – София, срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 369 от 29.02.2016г. по в.гр.д. № 4428/2015г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГО, 20 с-в, № 5297 от 20.07.2015г. по гр.д. № 16870/2014г., с което е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на С. К. Б. сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът по касация С. К. Б. в представения от пълномощника му адв. Н. Н. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Прокуратурата на Република България поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос „за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД” поради противоречие с ППВС № 4/1968г. и т. 3 и 11 на ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, и по материалноправния въпрос „свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага общественият критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД” поради противоречие с представени решения.
ВКС намира, че процесуалноправният въпросът за задължението на съда да определи обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение след анализ и преценка на доказателствата по делото, не е решен от въззивния съд в противоречие с посочената съдебна практика. С ППВС № 4/68г., раздел ІІ, е прието, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обстоятелства, като са изброени част от тях, а с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 са дадени указания относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно обвинение по искове по чл. 2 ЗОДОВ. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че предприетото срещу С. Богоявленски наказателно преследване се е отразило неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално-психическо състояние – бил депресиран, от оптимистичен и уравновесен човек се превърнал в емоционално лабилен и податлив на стрес. Съдът е взел предвид времетраенето на наказателния процес, обстоятелството, че ищецът живее в малко населено място, където работел като учител, и авторитетът му бил сринат, тъй като го смятали за измамник и мошеник, както и икономическото състояние на обществото към 2012г. когато е влязла в сила оправдателната присъда. Съобразил е липсата на доказателства за причинна връзка между оставането на ищеца без работа и повдигнатото обвинение.
Не е налице твърдяното противоречие и по материалноправния въпрос. Различните размери на обезщетения по отделните дела са резултат от конкретната, различна във всеки отделен случай фактическа обстановка по посочените по-горе критерии, поради което не са индиция за противоречива съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 980 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 369 от 29.02.2016г. по в.гр.д. № 4428/2015г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. К. Б. сумата 980 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: