Определение №440 от 42935 по тър. дело №1113/1113 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 440

гр. София, 19.07.2017год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1113 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представляван от Р. А. А. и Д. Й. А., чрез процесуалния им представител адв. Н. Т., срещу решение № 6745/27.12.2016г. по в.гр.д. № 858/2016 г. на ОС-Благоевград, с което след отмяна на решение № 2008/05.04.2016г. по гр.д. № 72/2013г. на РС-Разлог е признато за установено, че касаторите солидарно дължат на «Р. /България/»ЕАД следните суми: 10 373,08 евро – главница,дължима по договор за банков кредит, сключен на 19.01.2009г. и анекси към него, ведно със законната лихва от 09.02.2012 г. до окончателното й заплащане; 484,32 евро – договорна лихва за периода от 07.09.2011г. до 24.01.2012 г. ; 137,01 евро. – наказателна лихва за периода от 05.10.2011г. до 08.02.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 850/20.02.2012г. по ч. гр. д. № 142/2012 г. на Районен съд – Разлог.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията «Р. /България/»ЕАД в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между ЕТ като кредитополучател и ответника по касацията е бил сключен договор за банков кредит за сумата в размер на 13 649 евро. Погасителните вноски са били договорени в размер на 217 евро месечно с последна изравнителна вноска от 195,08 евро, с падеж на вноската всяко 25-то число на месеца, а последната вноска е с падеж 25.03.2014г. При същите условия на договора за кредит за изпълнение на задълженията се е задължила като солидарен длъжник и касаторката Д. А.. С два последователни анекса е бил променян погасителният план. Поради неизпълнение на задължения по погасителния план банката е упражнила правото си по чл.9 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем и с писма от 24.01.2012г. тя е направила изявление в този смисъл, които писма са били връчени на касаторите на 25.01.2012г. съобразно обсъдените от съда обратни разписки, приети за неоспорени от длъжниците. Посочената дата предхожда подаването на заявлението от банката за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК След коментиране на заключението на ССЕ, въззивният съд е приел, че се установява неизпълнение на задълженията по размер и вид, така както те са посочени в заповедта за изпълнение. С оглед на изложеното въззивната инстанция е намерила искът по чл.422 ГПК за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай представеното от касаторите изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран нито един правен въпрос, а повтаря съдържанието на самата касационна жалба. По същество в него са изложени оплаквания по см. на чл.281, т.3 ГПК, които представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение и са предмет на обсъждане от касационната инстанция след допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. Последната предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд относно приетите за установени факти.
Настоящият състав намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на БлОС.
Ответникът по касацията не е поискал присъждане на разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №6745/27.12.2016г. по в.гр.д. № 858/2016 г. на ОС-Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.