1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 09.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 3976/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. И. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Й. М., срещу въззивното определение на Великотърновския окръжен съд, № 276 от 18.05.2013г. по в.ч.гр.д. № 563/2013г., с което е потвърдено определението на Великотърновския районен съд от 25.03.2013г. по гр.д. № 3860/2012г. с което е прекратено производството по делото в частта относно иска за прогласяване за нищожен на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, на основание чл. 23 СК /отм./.
Ответниците по жалбата П. И. И. и Х. Т. И. от [населено място] в подадения писмен отговор изразяват становище за недопустимост на частната жалба предвид данъчната оценка на имота, и за нейната неоснователност.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Представеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка съдържа данни за данъчната оценка за ползвателите /2089 лв./, но не и данъчна оценка на имота, която съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК съставлява цената на иска. Поради това ВКС намира частната жалба за процесуално допустима.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта относно иска за прогласяване за нищожен на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради липса на съгласие на съпругата – чл. 23 СК /отм./, по съображения, че този иск може да се предяви докато съществува брака. В случая искът е предявен след прекратяването на брака поради смърт на единия съпруг, от преживялата съпруга Д. Д. И. и една от наследниците на починалия.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви. Позовал се е и на практика на ВКС – решение № 98 от 15.03.2011г. по гр.д. № 659/2010г. ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в изложения по-горе смисъл.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната жалбоподателка Д. Д. И. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпроса допустим ли е иск за обявяване за относително недействителна на сделка по чл. 23 СК след смъртта на съпруга – собственик. Счита, че цитираната от въззивния съд практика на ВКС е неприложима за настоящия случай.
ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради наличието на съдебна практика по чл. 290 ГПК. Неоснователно касаторът поддържа, че поради различие във фактическата обстановка по настоящото дело и по посоченото решение, тази практика е неприложима. Процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл ВКС по гр.д. № 659/2010г. ІІІ г.о. с решение № 98/15.03.2011г. по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, е относно наличието на правен интерес на съпруга-несобственик да оспори след смъртта на съпруга си извършено без съгласието му разпореждане със семейно жилище, което е лична собственост на починалия съпруг. В отговор на въпроса е прието, че договорът е непротивопоставим на съпруга-несобственик доколкото може да засегне негови права върху семейното жилище. След прекратяването на брака поради смъртта на другия съпруг, преживелият съпруг-несобственик няма никакви права върху семейното жилище, поради което искът е недопустим.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Великотърновския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския окръжен съд, № 276 от 18.05.2013г. по в.ч.гр.д. № 563/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: