О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 443
София, 30.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април……………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря ………………….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 1952/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от К. Й. К. от гр. С., чрез пълномощника му адв. В. А. от АК-Стара Загора, срещу решение № 195 от 22.06.2009 година по гр.д. N 19/2009 година на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 50 от 23.04.08г. по гр.д. № 842/2008г. на районен съд – Стара Загора в частта, с която е уважен иск на Н. В. Г. от гр. С. срещу касатора, до размер на сумата 2330 лева, съставляваща обезщетение за ползването на съсобствен имот за периода 1.08.2003г. – 30.04.2007г. и лихва за забава – иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
Ответникът Н. В. Г. от гр. С. оспорва касационната жалба както по съществото й, така и поради липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието се поддържа с оглед твърдението, че липва съдебна практика по въпроса “представлява ли нотариалната покана официален документ, при недоказано връчване по установения ред и форма, т.е. поради неспазване на изискванията на чл.41 и чл.46, ал.2 ГПК /отм./ във връзка с чл.50 ЗННД, без да е поето изрично задължение от лицето, чрез което е извършено връчването да я предаде на получателя и без да е посочена длъжността на връчителя на нотариалната покана”.
Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като по въпросите, свързани с приложението на чл.50 ЗННД има достатъчна практика на съдилищата, която при това е беспротиворечива и постоянна. Освен това въпросът е зададен риторично и предпоставя отговора, който обаче не съответства на данните по делото. В него е установено, че има връчена нотариална покана по чл.31, ал.2 ЗС на нотариус М. И. , а с разписка № 15/22.07.2003г. е удостоверено, че връчването е станало на посочената дата от Д. И. И. , чрез домоуправителя Р. Г. Т. , със задължение да я предаде /текст, който присъства в съдържанието на бланката/. Следователно изпълнени са законовите изисквания на чл.41 и 46, ал.2 ГПК /отм./ във връзка с препратката на чл.50 ЗННД. Ако касаторът е оспорвал някой от компонентите, свързан с отразеното в съдържанието на разписката, негово е било задължението да го докаже. Такова оспорване няма и доказване не е направено.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 195 от 22.06.2009 година по гр.д. N 19/2009 година на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.