4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
С. 10.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 1432/2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Иванова П. [населено място], подадена от пълномощника й адв. И. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б възз. с-в, от 28.09.2012г. по в.гр.д. № 7489/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 58 с-в, от 02.11.2010г. по гр.д. № 27357/2009г. в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Иванова П. срещу Софийски окръжен съд иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответникът по касация Софийски окръжен съд в представения от председателя на съда Ф. В. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявения от М. Иванова П. срещу Софийски окръжен съд иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с мотиви, че ищцата не е ангажирала доказателства, че е останала без работа през исковия период от 1.04.2009г. до 27.05.2009г. Приел е, че единственото доказателство в тази насока е регистрация в Бюрото по труда, но регистрацията е с дата, следваща процесния период. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд.
К. М. Иванова П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради противоречие на решението на практиката на ВКС и значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпросите: „допустими ли са пред въззивната инстанция новооткрити от ищцата доказателства за същия факт на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК” и относно „разпределението на доказателствената тежест за установяване претенцията на работника за оставане без работа след уволнението”. По първия въпрос прилага решение № 284 от 21.07.2010г. по гр.д. № 378/2009г. ІV г.о. ВКС с което е прието, че във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор, поради обективни пречки; и решение № 153 от 01.08.2011г. по гр.д. № 39/2011г. ІІ г.о. ВКС с което е прието, че въззивният съд следва да допусне на основание чл. 266, ал. 1 ГПК доказателства, ако страната установи, че е била в обективна невъзможност да ги ангажира в първоинстанционното производство. По втория въпрос е приложено решение № 394 от 18.05.2010г. по гр.д. № 1584/2009г. ІІІ г.о. с което е прието, че в тежест на работодателя е да установи, че работникът е работил на друго място и е получавал възнаграждение; и определение по гр.д. № 2549/2008г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК което не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
ВКС намира, че не е налице твърдяното от касатора противоречие в съдебната практика по първия от поставените въпроси. С въззивната жалба са представени копие от трудовата книжка, разпореждане от 28.07.2009г. на НОИ – СУ”СО” за отпускане на парично обезщетение за безработица, служебна бележка за регистрация в Бюрото по труда от 29.06.2009г., справка от НОИ за осигуряването на ищцата и нейна кореспонденция с ИА „Г.” С. във връзка с обезщетението за безработица. Като е изложил съображения, че на ищцата е указано с доклада на първоинстанционния съд да ангажира доказателства за оставането си без работа, включително като представи за констатация трудовата си книжка или да представи регистрация от Бюрото по труда, въззивният съд е приел, че тези доказателства са представени несвоевременно. Това разрешение на поставения процесуалноправен въпрос не е в противоречие с представената съдебна практика. Поставеният от касатора въпрос съдържа условието „новооткрити”, което в случая не е налице. Извън представените в първоинстанционното производство /сл. бележка за регистрация в Бюрото по труда на 29.06.2009г., кореспонденция във връзка с обезщетението за безработица/, за останалите документи /копие от трудовата книжка, разпореждане от 28.07.2009г. на НОИ – СУ”СО” за отпускане на парично обезщетение за безработица, справка от НОИ/, не е установено да е съществувала обективна невъзможност ищцата да се снабди своевременно с тях. Освен това правилно е прието, че приемането на тези доказателства би довело до заобикаляне на закона, тъй като пропускът на ищцата да установи оставането си без работа в първоинстанционното производство /например чрез представяне на трудовата книжка за констатация/ не се дължи на обективни причини.
По втория въпрос актуалната практика на ВКС, изложена в множество решения по чл. 290 ГПК приема, че оставането без работа след уволнението може да се доказва с всички доказателствени средства, включително с трудовата книжка и удостоверение от бюрото по труда /решение № 517/08.07.2010г. по гр.д. № 335/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 132/11.03.2011г. по гр.д. № 1513/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 272/31.05.2011г. по гр.д. № 30/2011г. ІV г.о. ВКС. Достатъчно доказателство за оставането без работа е констатацията по трудовата книжка, в която няма отбелязване за започване на работа по друго трудово правоотношение. В тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че в резултат на незаконното уволнение е претърпял имуществени вреди /пропуснати ползи/ в резултат на това, че не е получавал трудово възнаграждение по трудов договор – решение № 66 от 01.02.2010г. по гр.д. № 5401/2008г. І г.о. ВКС. Представеното от жалбоподателката решение е изолирано и не обосновава наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В. решение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика в изложения смисъл. Оставането без работа не е отрицателен факт, за да се налага обръщане на доказателствената тежест, нито пък може на ответника да се възлага да установява факти, от които права черпи ищецът, още повече че относими към това обстоятелство доказателства /трудовата книжка, документ за регистрация в БТ/ са на разположение на ищеца. На общо основание в този случай е приложима разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради създадена съдебна практика по прилагането както на чл. 266, ал. 1 ГПК, така и на чл. 225, ал. 1 КТ от ВКС с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б възз. с-в, от 28.09.2012г. по в.гр.д. № 7489/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: