Определение №447 от 42949 по ч.пр. дело №1278/1278 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 02.08.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1278 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. С. Т. като синдик на [фирма] /н/ срещу определение № 123 от 02.03.3017г. по в.т.д. № 543/2016г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение № 285 от 06.12.2016г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че в решението си по делото съдът е изложил съображения за основателност на предявения иск, но е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото единствено поради последващо предявяването на иска поведение на ответника, изразяващо се в изготвяне и вписване на декларация за отказ от право на ползване и предаване на обекта. Излага съображения, че чл.78 ГПК въвежда правила за присъждане на разноски, които следват един общ принцип – този на неоснователното обогатяване. Счита, че след като ответникът с действията си преди и след предявяване на иска е станал причина ищецът да направи разноски, ищецът следва да бъде възмезден за тези разноски. Сочи, че осъждайки масата на несъстоятелността да заплати разноски за държавна такса, по същество кредиторите биват „наказани“ за напълно обосновано и правомерно предприетите действия за попълване на масата на несъстоятелността чрез предявяване на исковете по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде изменено решението на въззивния съд, като вместо масата на несъстоятелността, да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 148,88 лева ответникът [фирма], [населено място].
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба, като възразява, че не са посочени основанията, на които следва да бъде допуснато касационно обжалване и че липсва изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на частната жалба, като поддържа, че уважаването на искането на ищеца за разноски предполага уважаване на исковите претенции. Счита, че нормата на чл.78 ГПК не може да се прилага разширително, а в случая е неприложим и текстът на чл.78, ал.2 ГПК, който касае единствено хипотезата при уважаване на иска. Позовава се на чл.78, ал.6 ГПК и счита, че съдът правилно е осъдил за държавната такса, която не е внесена предварително, масата на несъстоятелността.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е насочена срещу определение на въззивния съд от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.2 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК. С оглед на това произнасянето по основателността й не е обусловено от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от [фирма] срещу първоинстанционното решение, с което на основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/ разпоредителна сделка, оформена с нот.акт № 76, т.VI, рег. № 4830, дело № 940/2014г. на нотариус с район на действие РС Д., с която [фирма] е учредил в полза на [фирма] безвъзмездно право на ползване за срок от 50 години върху недвижим имот, собственост на [фирма]. С решението си въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, както и е осъдил масата на несъстоятелността на [фирма] да заплати по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса в размер на 148,88 лева, на основание чл.649, ал.6 ТЗ. За да постанови решението си, въззивният съд е взел предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК новонастъпил факт, какъвто е представеният от въззивника – ответник отказ от правото на ползване.
С молба от 17.01.2017г. въззиваемият ищец е направил искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноски, като вместо да бъде осъдена масата на несъстоятелността на [фирма] да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 148,88 лева, да бъде осъдено да заплати същата [фирма].
С обжалваното определение въззивният съд, за да остави искането без уважение, е приел, че разноски могат да се присъдят на ищеца, когато ответникът е станал причина за завеждане на делото, само ако съдът е отхвърлил иска. Приел е, че при прекратяване на производството тежестта за заплащане на държавна такса следва да се приеме от ищеца, тъй като съгласно чл.649, ал.6 ТЗ държавна такса не се внася предварително, същата се възлага в тежест с решението, съобразно изхода на спора, като при отхвърляне на иска се събира от масата на несъстоятелността.
Настоящият състав намира, че определението е неправилно.
В множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 277 от 14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 388 от 11.07.2017г. по ч.т.д. № 831/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и други/, е прието, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. Тази практика следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която прекратяването на производството е постановено от съда не поради оттегляне или отказ от иска, а поради отпадане на правния интерес от заведения конститутивен иск с оглед извършен от ответника в хода на висящото производство отказ от правото на ползване, учредено със сделката, предмет на иска.
Разрешението по отношение задължението на ответника да възстанови на ищеца направените от него разноски в посочената хипотеза следва да намери приложение и по отношение на задължението за заплащане на държавна такса с оглед характера й на разноски за водене на делото. Поради това, ако ищецът е заплатил държавна такса, има право да получи от ответника така направените разноски. Няма основание да се възприеме различен извод в случая, когато държавна такса предварително не се внася, като и в този случай следва задължението за внасянето й да бъде възложено на ответника, който с поведението си е предизвикал образуването на исковия процес и възникването на задължение за заплащане на държавна такса.
По изложените съображения настоящият състав намира, че задължението за заплащане на държавна такса за въззивното производство следва да бъде възложено в тежест на ответника. С поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и с писмения си отговор е оспорил иска, като е изложил съображения за неговата недопустимост и неоснователност, а прекратяването на производството е постановено единствено с оглед извършения от него в хода на делото отказ от правото на ползване, учредено му с разпоредителната сделка, предмет на иска по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, с която масата на несъстоятелността на [фирма] е осъдена да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата 148,88 лева и [фирма] бъде осъден да заплати по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса в посочения размер.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 123 от 02.03.3017г. по в.т.д. № 543/2016г. на Варненски апелативен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 285 от 06.12.2016г. по в.т.д. № 543/2016г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта, в която масата на несъстоятелността на [фирма] е осъдена да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата 148,88 лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.649, ал.6 ТЗ и ОСЪЖДА [фирма], ЕИК 11767903, [населено място], [улица], вх.1, ет.2, ап.3 да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата 148,88 лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.649, ал.6 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.